Показват се публикациите с етикет Делян Пеевски. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Делян Пеевски. Показване на всички публикации

петък, 28 юни 2013 г.

Богомил Бонев: Гербаджиите не са на страната на гражданите

Богомил Бонев във Фейсбук през Е-вестник, 23 юни 2013

Протестите искат оставка на това правителство веднага, без значение кой ще дойде на власт. Когато това е мисленето на привърженици на ГЕРБ нещата са ясни. Когато е искане на хора с десни убеждения, които нямат за цел връщането на герберите на власт, нещата опират до къса памет или тотално объркване на приоритетите.

В много случаи протестиращи са хора, които са се родили, когато съучастници на Борисов са натрупвали първоначален капитал. Там липсват изобщо знания.

Защо е важно ГЕРБ никога повече да не се върне на власт? Смятам ГЕРБ за партия на организираната престъпност. Много свестни хора вътре ще се обидят, но това не се отнася за тях. Борисов е един от рекетьорите на 90-те години, срещу които успяхме да отървем държавата през 1997 г. Той не е просто един от СИК, като този, който беше назначен наскоро за зам.-министър. Борисов е от ръководството на СИК. Нека не се лъжем.

Групировките на прехода назначиха в легалните си бизнеси много специалисти, които в по-голямата си част вършеха техническа работа, различаваща се от престъпната територия на парите. Тук говорим за тези с бухалките, които събираха рекета и пребиваха хората по офиси и магазини. Говорим за чисто криминални типове, а не за бели якички.

През 97-ма махнахме примката от врата на бизнеса. Изчезнаха лепенките за охрана и застраховане, които всъщност маркираха на кой си длъжен да плащаш 30% данък-мутри. Спряхме “бизнеса” на такива като Борисов в тази сфера. Останаха многото други престъпни бизнеси, но обществото беше отървано от метастазите на рекета.

Ще кажат, добре, това е минало, няма честно спечелен първи милион, сега е друго време. Точно тук е грешката. Борисов начело на държавата не можа да измисли нищо по-добро от рекета. Всеки се издига до нивото си на компетентност. Той възроди рекета от 90-те, но вече като държавна политика. Рекетиран беше всеки бизнес, включително най-едрия, както и да е формиран. Борисов ги атакуваше със средствата на държавната принуда, не за да направи мафията бедна, каквато беше нашата стратегия срещу мафията, а за да им вземе бизнеса. И в много случаи това стана.

Равносметката за малките и средните фирми е печална. Десетки хиляди фалирали. И те са сред протестиращите сега, но с много повече гняв бяха на протестите през февруари срещу Борисов.

Не одобрявам искането за незабавна оставка на протестите, защото това искане работи не за друг, а за герберите. Истинското дясно отсъства и протестиращите имат своето “ПРОТИВ”, но нямат своето “ЗА”. Много хора, търсещи своя представител в парламента, са на улицата. Но без формирана автентична силна десница (защото ГЕРБ не са такива) тези хора служат само за параван за да се върнат рекетьорите на власт. Много от десните са на улицата с убеждението, че само ГЕРБ може да маргинализира БСП и затова го подкрепят. Дълбока заблуда! Горките, забравиха, че ГЕРБ първо маргинализира десницата. Само БСП беше способна да отстрани Борисов от властта и да освободи място за автентичното дясно, което беше изместено от ГЕРБ и задушено от многобройните политически грешки на лидерите си.

Необходимо е малко време, през което бизнесът да вземе глътка въздух от рекета. Кукловодите си дават сметка, че десницата се нуждае от време, за да се организира. И предизвикаха протестите.

Абсурдните назначения на Доган са онзи ход на кукловодите, който трябва да разчетете. Ход, чрез който с помощта на протестиращата десница се отнема нейния шанс да се възроди. Отнема се шансът да се появи конкуренция на ГЕРБ. Това Доган го прави редовно в последните години на всички избори. Спомнете си репликата му от с. Кочан, с която качи Борисов на власт (Б. р. - когато Доган обяви, че той разпределя ресурсите в държавата, че депутатите зависят от него, с което предизвика негодувание и насочи много хора на изборите да гласуват за ГЕРБ – виж тук). След това Доган предостави чрез Пеевски пълен медиен комфорт на Борисов. Нали не сте забравили?

Борисов и Доган са истинската задкулисна власт и работят заедно. Жалко, че доста хора се заблуждават и не виждат очевидното. Протестите са полезни, за да не си мисли никой повече, че ще управлява безконтролно. Но самите протести, излезли от контрол, водят до безизходица за десницата. Защото разделението вече не е между десни и леви, а между граждани и мафия.

И гербаджиите не са на страната на гражданите.

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 24 юни 2013 г.

Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава

http://e-vestnik.bg/17930/harta-za-razgrazhdane-na-plutokratichniya-model-i-ustanovyavane-na-demokratsiyata/


Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава

(Независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона)

Протестите на десетки хиляди граждани в цялата страна бяха мотивирани от отчаяна загриженост за състоянието на държавността в България. Няма съмнение, че се намираме в дълбока криза на обществения договор и на тотално дискредитиране на държавните институции. Затова протестиращите граждани ясно и категорично изразиха своето несъгласие да продължат да наблюдават безропотно и безучастно симулацията на публичен ред и на демократични процедури.

Назначаването на г-н Делян Пеевски за председател на ДАНС не беше нито случайно, нито грешка и затова доведе до кулминация на общественото възмущение и погнуса. В неговата кариера и публичен образ се синтезират всички патологични процеси, довели до унизителното и привидно безизходно положение на България днес. Казусът “Пеевски” оголва задълбочаващото се обземане на политическата система, медиите, правосъдието, националната сигурност и банковия сектор от мрежа на скрити зависимости, която не признава върховенството на закона и разделението на властите, изпразва институциите от демократична легитимност и подменя обществения интерес с корупция и морална разруха. Не е случайна грешка на симулативния политически модел и назначаването на Волен Сидеров за председател на парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.

Изригването на масовата нетърпимост е така изразително и защото бяхме свидетели на пълната негодност на държавните институции да реагират адекватно и в обществен интерес на епизодичните осветявания на задкулисните властови отношения в България. Публичното огласяване на разговорите с участието на бившия премиер Бойко Борисов, началника на митниците Ваньо Танов, бившия градски прокурор на София Николай Кокинов и бившия министър на земеделието Мирослав Найденов не доведоха до правните последици, които биха настъпили във всяка цивилизована страна при огласяването на подобни уличаващи факти. Общественото възмущение има тази безпрецедентна сила и заради множеството сблъсъци на всеки от нас с реалността на завладяването на нашата държава от олигархията.

Ситуацията е извънредна и изисква зряла гражданска консолидация около базисните ценности на демокрацията. Въпреки че едва ли ни допускат до цялата истина за това кой конкретно и как вземаше решенията извън публично видимите сфери в годините на прехода, можем достатъчно добре да осъзнаем разрушителните последици за държавата и собствения ни живот от срастването на олигархията с властта, от подмяната на ценностите. Независимо от това каква беше непосредствената причина за всеки от многобойните скандали в управлението през последните години – некомпетентност, недобросъвестност, груба криминалност или симбиоза между тях, моментът е решителен и изисква много повече от лична почтеност и добросъвестно упражняване на професия. Налага се да положим общо и координирано гражданско усилие за точно и честно определяне на състоянието на демокрацията у нас, за дефинирине на основните пречки пред функционирането на държавата и за очертаване на план за тяхното отстраняване, за налагане на върховенството на закона и реабилитиране на автентичното парламентарно представителство.

Дотук достъпната информация и собственият ни опит ни позволяват да обобщим като отправна точка за бъдещата си активност следното:

– Държавното управление трайно се е отчуждило от своите легитимни основания, от интереса на гражданите.

– Корупцията се е превърнала в основно съдържание на властовите отношения и основен мотив за участие във властта.

– Държавата не просто претърпява неуспех в борбата с престъпността, тя сама генерира безнаказана престъпност.

– Публичните сфери функционират като непотистки мрежи от тайни общества и корпоративни картели.

– Службите за сигурност подхранват олигархията икономически от държавно-частни схеми за контрабанда, разпространение на наркотици, пране на пари, източване на бюджетни и европейски средства и завладяват все по-цялостно държавната власт, медиите и обществения живот.

– Съдът е поставен в слаба, уязвима позиция чрез последователно укрепване на зависимостта му от политическо и икономическо влияние, нелегитимно овластяване на административна номенклатура и толериране на корупционни лобита.

– Контролните и правоохранителните органи участват в многогодишното поддържане и укрепване на негласен консенсус за границите на безопасната им дейност, които не бива да прекрачват. Това позволява на хората, които носят пряка отговорност за срастването на престъпността с държавата да остават безнаказани, затруднява разкриването на истината за действителните политически и икономически фактори, изградили плутократичния модел на държавата в последните 23 години. По правило управляващите се разследват едва когато загубят властовите си позиции и дори когато задкулисните цели съвпадат със законните, съвпадението не работи за върховенство на закона. (Последен пример – променената позиция на прокуратурата по отношение на това дали прочитането на данни, получени чрез СРС, от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов от парламентарната трибуна представлява престъпление.)

– В медиите се утвърди практика на заобикаляне на определени теми и факти, което осуетява възможността гражданите да получат достатъчно информация, за да си изградят обща картина за реалното състояние на държавата, а оттам и за личните си перспективи и политически възможности за въздействие и съпротива.

– Икономическата и финансовата системи са организирани на картелен принцип. Липсата на правна сигурност на едрата собственост, на изпълнението на договорите и превръщането на държавните органи в инструменти за рекет задушава независимото предприемачество и подчинява стопанската дейност на нуждата от осигуряване на протекция. Това захранва корупцията и деморализира гражданите, които претърпяват личен крах, защото срещу залога да осигурят препитание за себе си, семействата и работниците си са принудени да поддържат системата, която ги потиска и от която се възмущават.

– В държавната администрация, силите за сигурност и сред магистратите се утвърждава културата на зависимост и подчинение – на отместването на погледа, на пасивността и очакването да дойде и твоят ред да направиш услуга, за да се появи новото очакване – плутократичната мрежа да ти “върне” услугата, като ти осигури израстване в своите рамки и структури. Този модел осигурява и мълчанието на замесените, което пък е част от механизма на възпроизводството му. Дори когато отделни нейни членове биват “жертвани” заради обстоятелствата (напр. в “случая Марковска”), механизмите за зависимост и лоялност се оказват достатъчно ефективни, за да осигурят мълчанието на “пожертваните”.

– Политическата система функционира като клирингова територия на всички тези области, в които съществува олигархичният модел – там се преразпределят властовите ресурси и потенциали, така че плутокрацията да осигури съществуването си и в следващия политически цикъл при продължаваща имитация на публичност и демократичност. Формите на фасадна демокрация служат за легитимация на статуквото пред международните наблюдатели, а същевременно затрудняват демаскирането и разобличаването на скритите властови центрове.

Все още не знаем цялата истина за функционирането на този модел. Не можем да я научим, без да извършим обстойно и системно интердисциплинарно проучване на всички споменати процеси и елементи на модела, в който не искаме да продължаваме да живеем. Засега обективните факти ни дават възможност да обобщим като отправна точка, че при всички положения става въпрос за алтернативен модел на социална организация, проникнал в недрата на болното ни общество и бутафорната ни демокрация. Този модел се инкорпорира в динамична неформална мрежа от по-малки мрежи, осигуряващи разпространението на необходимия корупционен етос, генериращи нови членове и изграждащи ефективни механизми за политическо възпроизводство – чрез поддържане на лоялност, зависимост, страх и обезкуражаване у гражданите, че промяна е възможна.

Това, което знаем обаче, е достатъчно за избора на стратегия за борба с плутократичния режим – вместо фокусирането върху еднократно усилие за обезглавяването му, олицетворявано от повтарящите се масови надежди за един спасител (Симеон, Борисов, Цацаров и пр.), трябва да възприемем тактиката на мобилизация на малки групи в ключовите сектори на вкореняване на режима (правосъдие, медии, служби за сигурност, финансов сектор, партийна система) и изработване на конкретни програми с конкретни мерки, които да наложим чрез локални активистки кампании по предизвикване на олигархията в отделните области – “отдолу нагоре” в система от координирани усилия.

Опитът от работата в съдебната власт през последните години, както и опитът на зараждащата се реална разследваща журналистика, показват, че моделът на добре осъзнат активизъм може да бъде изненадващо ефективен по отношение на самодоволната, но трудноподвижна плутокрация. Същото се отнася за правозащитното и екологичното движения, които постигнаха в рамките на опорочената държава непренебрежими подобрения на законодателно и практическо равнище в полза на правата на човека и върховенството на закона.

Както никога досега, днес в обществото ни се е натрупала критична маса на интуитивно осъзнаване на това състояние и силна непоносимост към него. Откъслечното (само)разкриване на олигархията и обществената реакция са безпрецедентен шанс за нас. За първи път след присъединяването на България към ЕС можем да се обединим околоедна голяма национална цел – да възстановим държавността чрез процес на постъпателно и планомерно изработване и изпълнение на подробен план за разрушаване на сегашния модел и за установяване на демокрацията и върховенството на закона. Това изисква реформа на сферите, които крепят властта на олигархията и я снабдяват с ресурс да обезвластява държавните органи, както и на сферите, които са призвани да утвърдят върховенството на закона.

За тази цел е необходимо

1. Създаването на експертни групи, които:

= да изработят идейни програми и конкретни законодателни предложения за изменение на изборните правила и правилата за осъществяване на политическа дейност така, че да бъде гарантирано автентичното политическо представителство на гражданите. По този начин ще се даде време и реална възможност на политическите сили, които претендират да осъществяват действителна политическа дейност, да мобилизират собствения си ресурс за активно участие и за заявяване на собствените си идеи за излизане от кризата на държавността.

= да извършат пълен комплексен анализ на съществуващото законодателство по отношение на възможностите на полицейските и други служби за злоупотреба с гражданските свободи и права, да изготвят обща идейна програма за разпределяне на правомощията между службите, за координация помежду им и контрол.

= да изготвят концепция за управление на публичните средства така, че да бъде обезкървен настоящият модел на отглеждане на олигархията от държавата.

= да изготвят програма с конкретни мерки за защита на медийната свобода – чрез разкриване на източниците на финансиране, формулиране на добри управленски практики, развитие на разследващата журналистика като осъзнат приоритет и налагане на общите етични стандарти.

= на основата на постигнатото досега да представят законодателни предложения за укрепване на независимостта на съдебната власт.

Всички експертни групи ще представят като начало на дейността си описание на конкретиката на плутократичния модел в отделните публични сектори от критично значение за неговото съществуване и демонтаж: политическа система, съдебна власт, сектор сигурност, медии, финансова система.

2. Създаване на обществена комисия с участие на юристи и общественици, които са заслужили обществено доверие, за обобщаване на всички анализи, за провеждане на собствено проучване и за диагностициране на състоянието на демокрацията у нас. Така ще си дадем шанс да научим истинските имена на процесите и лицата, които са ги направлявали в годините на прехода.

За целта е нужна настоятелна доброволческа работа в общественото пространство и политическия живот за осъзнаване на тази нова голяма национална цел и кризисната спешност на нейната решителна реализация. Необходима е постоянна активистка кампания за публично атакуване на всички проявления на плутократичните мрежи в съответните сектори с инструментите на либералната демократична публичност и закона. Така едновременно ще стесним територията на режима и ще вдъхнем живот на институциите, законите и демокрацията си.

С настоящата харта ние – юристи, социални учени, журналисти, активни граждани, независимо от политическата си ориентация, се обединяваме около ценностите на европейския хуманизъм и демокрацията, от разбирането, че човешко достойнство може да има само когато има действено върховенство на закона, гарантирано от независим съд, и от решимостта да реформираме страната си.

С това свое волеизявление ние искаме да създадем перспектива за националните усилия и да споделим своята увереност, че от нас зависи да живеем смислено и почтено в демократична държава, която осигурява на гражданите равни възможности за реализация и еднакво третиране от закона.

Всеки, който подкрепи хартата, самоопределя себе си като препятствие пред разрастването на модела – с ясната си публична позиция и активност, които ще препречват неговото функциониране.

Призоваваме към разпространяване на този текст и присъединяване към него!

Текстът на хартата, информация за допълнително присъединилите се и за дейностите ще бъде оповестявана на интернет адрес:www.harta2013.eu

Христо Иванов - юрист
Мирослава Тодорова - юрист
Еми Барух - журналист
Петя Владимирова - журналист
Даниела Доковска - юрист
д-р Румен Петров - преподавател по социална работа
Цветозар Томов - социолог
Таня Маринова - юрист
Весислава Иванова - юрист
Красимир Кънев - правозащитник
Маргарита Илиева - юрист
Юлиана Методиева - журналист
Нели Куцкова - юрист
Марин Бодаков - поет и журналист
Емилия Недева - юрист
Антоанета Цонева - застъпник за честен и свободен изборен процес
Борислав Белазелков - юрист
Полина Паунова – журналист
Михаил Екимджиев – юрист
Георги Атанасов - юрист
Асен Генов – блогър
Атанас Чобанов – журналист
Тома Белев - лесовъд
проф. Антоний Тодоров – политолог
Светослав Терзиев – журналист
Атанас Атанасов – юрист
Емилия Дворянова – писател
Андрей Ангелов – юрист
Биляна Гяурова-Вегертседер – юрист
Живко Георгиев – социолог
Пролет Велкова – журналист
Румяна Червенкова – журналист
проф. Евгений Дайнов – политолог
Йонко Грозев – юрист
Борис Митов – журналист
проф. Дончо Хрусанов – юрист
Росен Босев – журналист
Христо Комарницки – карикатурист
Елена Енчева – журналист
Зорница Христова – преводач
проф. Ангел Калайджиев – юрист
Деян Кюранов – политолог
Явор Гърдев – режисьор
Манол Пейков – издател
доц. Светла Маргаритова-Вучкова – юрист
проф. Ивайло Дичев – културен антрополог
Валентин Траянов – преводач и издател
проф. Георги Каприев – философ
проф. Огнян Герджиков – юрист
Рада Смедовска – юрист
Иглика Трифонова – режисьор
Веселин Стойнев – журналист
Спас Спасов – журналист
Лилия Христовска – журналист
Мирела Веселинова – журналист
Нери Терзиева – журналист
Людмил Тодоров – режисьор
Иван Бедров – журналист
Диана Андреева – специалист по икономика на културата
Иван Бакалов – журналист
Веселина Седларска – журналист
Копринка Червенкова – журналист
Лили Маринкова – журналист
Петко Цветков – еколог

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 19 юни 2013 г.

За казуса "Пеевски": без предразсъдъци и скрупули

 Явор Дачков, "Гласове",  16 юни 2013

В началото на този коментар трябва да направя две задължителни уговорки. Първата е относно тридневното му закъснение. Пиша го сега, защото трябваше да изчакам да мине спонтанната ми реакция на гняв срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, за да събера повече информация относно мотивацията на този, меко казано, парадоксален избор. И за да не оставя на емоцията на улицата, която ми е най-близка по сърце, да замъгли преценката ми. Втората уговорка правя не за да изтъквам суетно минали заслуги, а за да припомня позицията си от последните години и за да не бъда несправедливо обвиняван в конюнктурни съображения.

Аз съм един от малкото журналисти, които писаха срещу Пеевски и неговата медийна империя активно през последните четири години. Винаги съм заставал с името зад думите си, когато много хора не смееха да повдигнат въпроса за медийния монопол поради конюнктурни причини.

През лятото на 2011 г. заедно с колегите ми Кристина Патрашкова и Недялко Недялков отидохме на лична среща с премиера Бойко Борисов и поискахме открито пред него да спре безобразието с монополното влияние на Делян Пеевски върху разпространението на вестници (днес той държи 95 на сто от него), както и абсурдното наливане на държавни пари в частните му вестници, телевизии и радиа, които иначе нямаше как да съществуват и които изпълняваха ролята на пропагандна машина за мръсни поръчки на ГЕРБ.

Казвам това на всички, които днес ме питат защо не съм на протестите. Аз протестирах тогава, когато Пеевски имаше най-опасната власт – властта над словото, но никой не излезе да протестира срещу него и неговата империя. Нещо повече. Десните партии в лицето на „Синята коалиция”, съставена от ДСБ и СДС, чиито привърженици днес са в ядрото на протестиращите, вземаха пари за предизборните си кампании от Цветан Василев и неговата банка, а медиите на Делян Пеевски бяха широко отворени за Костов и неговата политическа сила.

Нито един от тези политици не повдигна през годините въпроса за кошмарната медийна роля на този човек, въпреки че, забележете, и тогава той беше депутат от ДПС. Тоест политическа сила, срещу която десните и сините са били винаги принципна опозиция.

Казвам това, за да е ясно, че разбирам изключително добре спонтанната реакция срещу този човек и неговото назначение. Но в същото време се опасявам този протест да не бъде изроден като протестите от февруари. Единственият резултат от тях бе, че Волен Сидеров се върна отново в политиката и спечели огромно, неочаквано дори за него представителство в парламента. Най-голямата опасност, до която могат да доведат днешните спонтанни реакции на възмущение, е да върнат Бойко Борисов и Цветан Цветанов на бял кон във властта.

Сега започвам коментара си по същество.

Защо Пеевски?

Най-лесното е да се тръгне по баналния път на коментар, който свършва с изречението „червени боклуци” и „долу турците”. Всъщност този избор бе разчетен от хората погрешно като безскрупулна наглост. Като нахално налагане на волята на олигархията и триумф на нейната циничност.

За мен този избор е по-скоро признак на безпомощност и безгласен вик на отчаяние, който идва да ни каже, че в България не са останали абсолютно никакви елементи на държавност, а тя е превърната в разбойнически стан без правила, без закони, дори без човечност.

Няма друга логика, по която опитни политици като Местан, Станишев и Орешарски да издигнат одиозната фигура на Пеевски, освен ако не са водени от желанието веднъж завинаги да приключат с мутрите по мутренски. Тяхната логика трябва да бъде чута и разбрана, преди да ги съдим.

В самите изказвания и на Станишев, и на Местан имаше такива податки и те се молеха за две седмици толеранс, за да покажат резултат, защото сами си даваха сметка, че с разумни аргументи не могат да убедят никого. Че какво разумно би имало в избора на Делян Пеевски? Но както каза Станишев, нестандартната ситуация изисква нестандартно решение.

Други ключови думи за разбирането на този абсурден избор принадлежат на главния прокурор Сотир Цацаров, който на онази прочута пресконференция, която го превърна в герой, каза: на практика няма с кого да работя. Нито с ГДБОП, нито с МВР, нито с ДАНС. И допълни иронично: остава ми да работя само с пожарната.

Може би преди да предложат кандидатурата на Пеевски, политиците, и в частност Станишев, Местан и Орешарски, трябва да съобщят фактическото положение на службите и на държавата, заварени след управлението на ГЕРБ, но това би уязвило собствените им партии, защото и в техните редици има действащи политици, възползвали се от срастването на държавата с престъпността.

Ключът за избора на Пеевски трябва да бъде търсен и във внезапното и бързо преструктуриране на сектора за сигурност. ГДБОП бе закрита като самостоятелна структура и бе сложена на подчинение към ДАНС, а единственото конкретно обещание на Пеевски бе, че ще се пребори с контрабандата.

Тук трябва ясно да се каже, че ГДБОП беше и е оперативната служба, която осигурява безпроблемния трафик на контрабанда. По разказите на висши полицаи, за да не се обърка някой важен канал, коли със служители на ГДБОП стоят на място и следят за безпроблемното преминаване на контрабандната стока, в случай че нещо се обърка – правилният митничар не е на смяна или някой друг е решил самодейно да прояви съвест и да спре пратката.

Контрабандата в България обхваща огромен брой артикули – от цигари, наркотици, алкохол и горива до зеленчуци, пилешко, свинско и говеждо месо. Това уврежда икономиката ни според различни изчисления поне с близо 3 млрд. лв. на година. Да не говорим, че предишният шеф на ГДБОП Станимир Флоров, чието име повечето от протестиращите днес не са и чували, бе на заплата при хора като Брендо и Таки и благодарение на тази висша закрила наркотиците стигат до всяко едно училище в България и тровят децата ни.

Логиката на Станишев, Орешарски и Местан е много проста и прагматична. В опосканата хазна те искаха да приберат тези близо 3 млрд. лв. за държавата. Ако имаха задни мисли, нямаше да слагат Делян Пеевски начело, за да привлекат вниманието, а щяха да се ползват от услугите на един куп безлични чиновници, чиито име никой не знае и които са в тези служби от години.

Делян Пеевски има грехове, за които трябва да му бъде търсена отговорност, и това ще коментирам след малко. Но той не играе и не е участник с никого от големите в контрабандата и наркотиците. Освен това е преживял, изглежда, доста големи унижения по времето на Борисов и Цветанов, които не унищожиха империята му, а я подчиниха и го накараха да им слугува по безобразен начин. Симптом за това бе, че за първи път от десет години той преговори под светлината на прожекторите, от парламентарната трибуна, срещу Цветан Цветанов миналата седмица. Именно медиите на Пеевски бяха най-големият мракобесен пропагандатор на престъпленията на Цветанов и Борисов. Явно е, че това е правено не от любов, а с взаимни компромиси по мутренски: „Ние ти оставяме малко бизнес, но ти ще ни лижеш задниците”.

Доколкото съм осведомен, върхът на разрива между Цветан Василев и Бойко Борисов е настъпил в края на миналата година, когато Борисов е поискал да му вземе банката, както навремето придоби „Сибанк” и накараха Славчо Христов да я прехвърли на Цветелина Бориславова. Василев му е отказал и тогава започнаха спонтанните протести по улицата.

Искам да кажа, че когато Станишев и Местан казват, че Делян Пеевски е мотивиран, това не трябва да се възприема като метафора, а съвсем буквално. Също така, и което е по-важното, само човек, който не се занимава с контрабанда и е външен на прогнилата система за сигурност, която обслужваше контрабандните канали през последните 20 г., може да я пресече, но това определено няма как да бъде чист и неопетнен идеалист, какъвто си представят всички хора от протестите. Нека всеки да съди по себе си, но аз не познавам разумен и почтен човек, който би излязъл срещу цялото статукво, за да му вземат главата или да унищожат семейството му.

Нека не забравяме, че зад Борисов и Цветанов стои цялата оцеляла структура на СИК. Тук отварям една скоба към всички протестиращи днес. Защо не излязохте по улиците, когато Бойко Борисов стана главен секретар на МВР, кмет на София, а по-късно и премиер? Този човек търгуваше с наркотици, а неговата фирма „Ипон” бе употребявана за физическа саморазправа и силови акции срещу конкурентите на СИК. Искам да кажа, че реакцията срещу Пеевски е абсолютно несъразмерна срещу всички безобразия, които ни сполетяха дотук, и че по налудничав начин в последно време улицата винаги се включва по най-неадекватното време, за да свърши работа на олигархията, срещу която протестира.

Знам колко са лениви читателите и искам да припомня на това място, че съм срещу назначаването на Пеевски, но се опитвам да си го обясня, за да взема разумно решение и да си направя точните изводи за ситуацията. Аз бих се включил в тези протести две седмици след избора на този човек, за да видя дали ще направи това, което обещава. Така или иначе, той остана в миналото. Нещо, което, забележете, Местан, Станишев и Орешарски постигнаха без много усилия. Тяхната номинация неутрализира Делян Пеевски и това трябва да им бъде признато, без да ги съдим прибързано. Предстои държавата да си изтегли парите от банката на неговия покровител. Той няма да бъде върнат на депутатското си място и въобще гражданите със своя протест и политиците със своята адекватност свършиха полезна работа, но само донякъде.

Какво ще се случи, ако Орешарски подаде оставка, както искат протестиращите?

ДПС ще вземе мандата и "здравите" сили там заедно със здравите "сили" от БСП и ГЕРБ ще ни спретнат такова националноотговорно правителство, че свят ще ни се завие. ДАНС и контрабандата ще се ръководят от човек на име Писанчев, Драшков, Марков, Данчев и прочие. На тълпата ще хвърлят труповете на Волен и Сергей, за да си мислят "будните" българи, че са смачкали главата на мафията, и всичко ще си тръгне постарому. Хем и десните граждани ще си начешат крастата да заявят публично гражданската си позиция, хем и никой няма повече да посмее да пречи на истинската мафия да си разиграва коня.

Какво да се прави от тук нататък?

Имаме проблем с 32 на сто от българското население, което гласува за мафията от СИК, наречена ГЕРБ, и с факта, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов все още са на свобода и не са в затвора. Те са основни претенденти за властта, ако това правителство падне.

Няколко думи за левите и десните. Най-голямата грешка, която БСП може да допусне, е да жертва Станишев в този момент, а на негово място да дойдат Георги Първанов, Румен Петков и всички реваншисти от БКП, свързани идейно и икономически с мутренските групировки на прехода и Русия.

Без да се притеснявам, бих казал, че Станишев, в качеството си на лидер на европейската левица, е единственият легитимен европейски политик в България, който поради европейския си пост най-малкото гарантира нейната ориентация. Няма да изброявам другите му качества, които той прояви през годините, но е факт, че за втори път след краха на Виденов БСП участва в управлението на България при лидерството на Станишев. (Като не броим доброто й пласиране и при Сакскобургготски.) Искам да кажа, че тази партия не умря въпреки всички прокоби, и не само това. Издигна на водещи места нормални и интелигентни хора, като постави в ъгъла одиозни фигури от миналото. Срам за всички тях, които днес му искат оставката.

Преди да протестират десните, трябва да направят единна и сплотена десница, за да не бъдат протестите им използвани от ГЕРБ, Яне Янев, Цеко Минев и от всеки друг, за когото можете да се сетите. Много е добре да викаш срещу комунистите и турците, защото не се налага да мислиш. А политиката в България е доста по-сложна от инфантилната игра на стражари и апаши.

Кабинетът на Орешарски е много добър, защото включва в себе си експерти и от ляво, и от дясно, на които трябва да се даде шанс да работят по истинските проблеми на България. Чест прави на тези хора, че се захванаха първо да разчистят авгиевите обори на ДАНС, ГДБОП и контрабандата, защото знаят, че без радикална смяна на системата всичко останало са празни приказки и преливане от пусто в празно.

Би било груба грешка от страна на протестиращите да искат тяхната оставка, от която да се възползват Борисов и СИК. По-добре да продължат с уличния натиск и да искат цялата истина за задкулисното състояние на България докрай. Без да събарят правителството и без да се отказват от уличния си ангажимент. И без да позволяват на Яне Янев и Бойко Борисов да ги яхнат.

Видях Лиляна Павлова на един от протестите. Тя бе касичката, която осигуряваше на Борисов огромни комисиони от грандоманските му строежи. Ако този протест е автентичен, трябваше да я изхвърли, защото тя няма място там.

По парадокс Орешарски, Станишев и Местан мислят същото като хората от улицата. Просто трябва да се съберат и да изяснят какво правим от тук нататък. Окопаването в лагери и подозирането на другия непременно в зла умисъл върши работата на олигархията.

И още нещо специално за тези, които мислят в идеални категории. Животът никога не ги предлага в чист вид. Има добро и зло и трябва винаги да застанем от страната на доброто. В политиката и в житейската страст това никога не се явява като ясен и отчетлив избор. Прочетете Стария завет и Шекспир, за да си дадете сметка за демона, който движи страстта по властта, жените и парите.  Идеално разделение има само в приказките. А нищо от това, което се случва днес, не се случва и без нашето активно участие. Докато не разберем, че ние самите сме част от този проблем, и не променим собствения си начин на живот, отношението си към другите и начина, по който общуваме с тях, нищо не може да се случи. Най-лесно е да плюем по всеки, който се опитва да се справи сам в този абсолютен бълвоч.

Ако са останали граждани тук, те ще продължат да искат не оставката на Орешарски, защото на негово място ще дойде Лешников, както казва Волен Сидеров, и всичко ще си остане постарому, а да искат радикално цялата истина за състоянието на България през последните 23 г., а аз бих акцентирал особено на последните четири, когато мафията си имаше държава и се разпореждаше в нея като мутренска групировка.

И накрая една заядлива забележка към мои приятели, дейци на културата, които изведнъж започнаха да имат отношение към шефа на ДАНС, област, от която нямат и понятие. Как понесохте четири години отявлен простак, мултак и бездарен селянин като Вежди Рашидов да ви бъде министър и не посмяхте веднъж да излезете и да викате срещу комунистите, турците и мафията, които той олицетворяваше в пълен вид, а сега с патос протестирате срещу хора, за които знаете, че няма да ви навредят по никакъв начин? Много жалко ще бъде, ако този протест бъде суетен и приключи със свалянето на Орешарски от властта.

Завършвам с думите на отец Александър Шмеман от прочутите му „Дневници”. В събота, на 22 март 1975 г., той е написал следното:

Вчера имах дълъг разговор с Максимов. Само дето участието ни в Националния съвет на църквите го довежда до бяс: как е възможно да имаш каквато и да било работа с хора, които обсъждат правата на хомосексуалистите. Това в Русия никога няма да го разберат... В останалото е искрен, пламенен и симпатичен, но разбира се, и ограничен от перспективата на „десните” и „левите”, от съветското си манихейство... Неспособен е да разбере, че в известен смисъл за всичко „ляво” отговорност носят винаги „десните”, а за всичко „дясно” – „левите”, че самата тази диалектика е безнадеждна и че делото на християните е да извисят и по този начин да я разрешат, екзорцират, сублимират.

(Прот. Александър Шмеман, „Дневници 1973-1983”)

Първия Български Бутон за споделяне

Кънчо Стойчев - Бедни сме, защото нямаме правов ред

Кънчо Стойчев, БГНЕС, 19 юни 2013

Протестите се увенчаха с успех. Протестът винаги има конкретен повод, конкретна цел. В случая това беше безумното назначаване на Делян Пеевски и той се оттегли от поста, на който беше назначен. Протестът постигна своя успех.

А колкото до промяната, тук има един огромен капан. Масовият българин бърка понятията "протест" и "промяна". Той си мисли, че протестира, за да стане промяна. Протестът е явление, което е в рамките на дадена система и то цели да критикува и подобри тази система. Протест система не сменя и не сваля. Такова нещо в историята на човечеството никога е нямало. Това, което сменя системата е мирна и немирна революция. И единственият начин да се постигне нещо ново е да има идея, за която да се постигне широк консенсус и тогава настъпва новото. Свалянето на Делян Пеевски не е идея. Това е гражданско право и морално действие. Но това не е идея, защото не е свързано със системата по никакъв начин. Оттук нататък илюзорността на всеки един български протест.

Именно понеже се сливат понятията протест и промяна, най-обикновено българският протест завършва с успех. Това, което се иска се получава, но те продължават винаги в една и съща посока: "Долу този, долу онзи, долу всички. Всички до един са гадни, всичко е лошо, всичко да се смени". Започват словоизлияния, които са невъзможни да станат. Идеята по друг начин структурира общественото пространство. Тя изисква не протест, а или оръжие, тоест въстание, или изисква кръгла маса и широк обществен дебат.

И ако ме питате коя е най-важната идея, която България трябва да прегърне и да се бори, за да я реализираме, това е идеята за правова държава. Ние всичко имаме освен правова държава. Безспорно имаме демокрация. Да със своите кусури, но тя е не по-малко добра от демокрацията в развитите страни. Има държави с далеч по-лоша демокрация от нас. Нашата пазарна икономика е пазарна икономика. Това, което отново нямаме е държава. Това, което прави нациите богати, е право и ред, а не сама по себе си демокрацията или пазарната икономика. И ние сме бедни, защото нямаме правов ред и правова държава. Това касае промяна в съд, прокуратурата, МВР и службите, което изисква конституционна промяна. Конституционната ни уредба е от 1990 година. От други времена с други цели и задачи. Тези системи получиха прекалена автономност в България, а не трябва да са автономни, и в момента виждаме, че няма правосъдие и справедливост в страната.

Ако протестите продължат, това ще бъде поредната илюзия на хората и поредното разочарование. Добре, ще падне правителството на Пламен Орешарски, добре ще имаме нови избори и те ще възпроизведат същата ситуация. Не казвам същата подредба на партиите, но същата мръсна ситуация, където нито имаме честни избори, нито имаме правова държава. На нас не трябва в момента това. На нас ни трябва спокойствие. Орешарски да управлява една година, през което време да се стабилизира страната. Нацията да седне и да се събере и да реши как точно ще постигне правовата държава. Да постигнем консенсус и заедно всички да си направим държавата правова. Правова държава с протест не се прави, това са илюзии.

Общественото доверие към кабинета ще зависи от делата му. Ако се постигне такъв обществен договор, ако премиерът успее да добие достатъчна автономност от двете партии, които го подкрепят сега, не да е против тях, защото това е невъзможно, но да започне да взима автономни решения и да управлява технократски, аз съм напълно уверен, че Орешарски ще бъде успешен министър-председател на България. По тази причина трябва да му дадем шанс от една година. Само една година, тъй като кредитът се изчерпа с тази глупост, която беше направена.

Първия Български Бутон за споделяне