Богомил Бонев: Гербаджиите не са на страната на гражданите

Богомил Бонев във Фейсбук през Е-вестник, 23 юни 2013

Протестите искат оставка на това правителство веднага, без значение кой ще дойде на власт. Когато това е мисленето на привърженици на ГЕРБ нещата са ясни. Когато е искане на хора с десни убеждения, които нямат за цел връщането на герберите на власт, нещата опират до къса памет или тотално объркване на приоритетите.

В много случаи протестиращи са хора, които са се родили, когато съучастници на Борисов са натрупвали първоначален капитал. Там липсват изобщо знания.

Защо е важно ГЕРБ никога повече да не се върне на власт? Смятам ГЕРБ за партия на организираната престъпност. Много свестни хора вътре ще се обидят, но това не се отнася за тях. Борисов е един от рекетьорите на 90-те години, срещу които успяхме да отървем държавата през 1997 г. Той не е просто един от СИК, като този, който беше назначен наскоро за зам.-министър. Борисов е от ръководството на СИК. Нека не се лъжем.

Групировките на прехода назначиха в легалните си бизнеси много специалисти, които в по-голямата си част вършеха техническа работа, различаваща се от престъпната територия на парите. Тук говорим за тези с бухалките, които събираха рекета и пребиваха хората по офиси и магазини. Говорим за чисто криминални типове, а не за бели якички.

През 97-ма махнахме примката от врата на бизнеса. Изчезнаха лепенките за охрана и застраховане, които всъщност маркираха на кой си длъжен да плащаш 30% данък-мутри. Спряхме “бизнеса” на такива като Борисов в тази сфера. Останаха многото други престъпни бизнеси, но обществото беше отървано от метастазите на рекета.

Ще кажат, добре, това е минало, няма честно спечелен първи милион, сега е друго време. Точно тук е грешката. Борисов начело на държавата не можа да измисли нищо по-добро от рекета. Всеки се издига до нивото си на компетентност. Той възроди рекета от 90-те, но вече като държавна политика. Рекетиран беше всеки бизнес, включително най-едрия, както и да е формиран. Борисов ги атакуваше със средствата на държавната принуда, не за да направи мафията бедна, каквато беше нашата стратегия срещу мафията, а за да им вземе бизнеса. И в много случаи това стана.

Равносметката за малките и средните фирми е печална. Десетки хиляди фалирали. И те са сред протестиращите сега, но с много повече гняв бяха на протестите през февруари срещу Борисов.

Не одобрявам искането за незабавна оставка на протестите, защото това искане работи не за друг, а за герберите. Истинското дясно отсъства и протестиращите имат своето “ПРОТИВ”, но нямат своето “ЗА”. Много хора, търсещи своя представител в парламента, са на улицата. Но без формирана автентична силна десница (защото ГЕРБ не са такива) тези хора служат само за параван за да се върнат рекетьорите на власт. Много от десните са на улицата с убеждението, че само ГЕРБ може да маргинализира БСП и затова го подкрепят. Дълбока заблуда! Горките, забравиха, че ГЕРБ първо маргинализира десницата. Само БСП беше способна да отстрани Борисов от властта и да освободи място за автентичното дясно, което беше изместено от ГЕРБ и задушено от многобройните политически грешки на лидерите си.

Необходимо е малко време, през което бизнесът да вземе глътка въздух от рекета. Кукловодите си дават сметка, че десницата се нуждае от време, за да се организира. И предизвикаха протестите.

Абсурдните назначения на Доган са онзи ход на кукловодите, който трябва да разчетете. Ход, чрез който с помощта на протестиращата десница се отнема нейния шанс да се възроди. Отнема се шансът да се появи конкуренция на ГЕРБ. Това Доган го прави редовно в последните години на всички избори. Спомнете си репликата му от с. Кочан, с която качи Борисов на власт (Б. р. - когато Доган обяви, че той разпределя ресурсите в държавата, че депутатите зависят от него, с което предизвика негодувание и насочи много хора на изборите да гласуват за ГЕРБ – виж тук). След това Доган предостави чрез Пеевски пълен медиен комфорт на Борисов. Нали не сте забравили?

Борисов и Доган са истинската задкулисна власт и работят заедно. Жалко, че доста хора се заблуждават и не виждат очевидното. Протестите са полезни, за да не си мисли никой повече, че ще управлява безконтролно. Но самите протести, излезли от контрол, водят до безизходица за десницата. Защото разделението вече не е между десни и леви, а между граждани и мафия.

И гербаджиите не са на страната на гражданите.

Българските турци отхвърлиха проекта на Анкара

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" чрез Вести.бг

Резултатът от изборите в България опроверга лансираната теза, че българските турци са "петата колона" на Анкара, пише германското издание.

Щом в България се зададат избори, от турското малцинство в страната се очаква, че ще се съобрази с наставленията на Анкара. Този път обаче "петата колона" беше непослушна и гласува не за партията на Касим Дал, а за ДПС, пише авторитетното германско издание "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

През октомври 2010 г., преди последното посещение на турския премиер Ердоган в България, медиите в двете страни се надпреварваха да тиражират новината, че Ердоган щял да се срещне в София с лидера на турското малцинство Ахмед Доган. Нищо чудно всъщност като се има предвид, че около 10% от населението на страната са български турци.

В последната минута Ердоган отказа срещата си с Доган, но намери време да се види с неговия заместник Касим Дал. Наблюдателите веднага изтълкуваха този ход като опит на Анкара да наложи Касим Дал за нов водач на турската общност в България.

Това прозвуча правдоподобно, тъй като е известно, че Анкара има сериозни проблеми с Ахмед Доган - включително заради това, че е сътрудничил на бившата ДС. В досието му е описано как навремето е донасял за настроенията сред турската общност и как е издавал дори хора от най-близкото си обкръжение.

Обвързаността на Ахмед Доган с комунистическия апарат е била толкова силна, че и до днес много българи гледат на ДПС като на проект на тайните служби. Докато това предположение е трудно доказуемо, фактът, че Доган е бил агент на ДС, е неоспорим.

Официалното оправдание гласи, че за да има шанс да следва, всеки представител на турското малцинство в България е трябвало да сътрудничи на тогавашния комунистически режим. Това е дежурното обяснение, когато се заговори за агентурното минало на голяма част от активистите на ДПС.

След демонстративния отказ на турския премиер да се срещне с Доган, в ДПС се стигна до разцепление - Касим Дал обвини Ахмед Доган, че е превърнал партията в инструмент за лично обогатяване и че не го е грижа за положението на българските турци.

По същия начин виждат нещата и в Анкара. Когато през януари 2011 г. Дал беше изключен от ДПС, той нарече партията "най-успешният проект на ДС".

Резкият завой на Дал озадачи мнозина в България, тъй като до този момент той бе смятан за най-близкия съратник на Доган. Именно поради тази причина срещата на Ердоган с Дал беше изтълкувана като опит на Анкара да изгради в България втора турска партия, чрез която да си подсигури влияние в една страна, която не само има голямо турско малцинство, но и от няколко години е вече и член на ЕС.

Новата формация е трябвало да бъде ръководена именно от Касим Дал. Няколко седмици след изключването на Дал от ДПС, от Доган се отвърна и бившият шеф на младежката организация на движението Корман Исмаилов.

Той обвини лидера на ДПС, че не се придържа към програмата на партията, че изгражда култ около своята личност, че не ходи на заседанията в парламента и че е превърнал партийния бюджет в нещо като своя лична касичка.

А когато турският премиер Ердоган прие Корман Исмаилов в Анкара, посланието беше повече от ясно: Турция подкрепя не ДПС, а новооснованата партия на Дал и Исмаилов.

Само че в началото на годината се случи нещо, което обърка сметките на Анкара. Опитът за покушение срещу Доган мобилизира турската общност, вследствие на което ДПС спечели на изборите над 11% от гласовете, докато партията на Исмаилов и Дал в коалиция с НДСВ получи едва 1,6%.

Този резултат е истинска катастрофа за Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието, тъй като стана ясно, че българските турци изцяло са игнорирали сигналите, подавани им от Анкара. В същото време този изборен резултат опроверга лансираната в България теза, че българските турци са "петата колона" на Анкара, завършва статията във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".