Николай Слатински - Аз вече знам за кого освен "ГЕРБ" в никакъв случай и за нищо на света няма да гласувам...

от фейсбук

За да формулирам тезата си, се налага да кажа няколко думи за Демокрацията.

Демокрацията доскоро - говоря за либералната пазарна демокрация, гарантирала оттатък 

Берлинската стена 30 години невероятен икономически ръст, уникален жизнен стандарт, оптимално съчетание на свобода и сигурност и смазваща победа над Съветската система, която изобщо не беше лесна и лека за побеждаване - бе почти перфектен работещ механизъм, намиращ най-верните, най-правилните и най-точните отговори на двата въпроса:

▪ КОЙ ТРЯБВА ДА УПРАВЛЯВА? и

▪ КАК ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА?

Но Демокрацията като процедура, е много проста и твърде елементарна формула за вземане на решения – прави са тези, които са повече. При това не тези са прави, които изобщо са повече в обществото, а тези, които са повече при гласуването.
 
Така или иначе, тези, които са повече практически никога не са били прави.

Слава Богу, че всички жизнено важни проблеми на човешкото битие и съзнание не са решавани през вековете с просто мнозинство, а са се раждали в главите на отделни хора и с цената на много саможертви и жертви, изгаряния на клада и разпъвания на кръст са си пробивали път – често въпреки мнението на мнозинството.

Съзнавайки своите слабости, които лесно могат да се превърнат в опасност за обществото при израждането й във формална процедура, Демокрацията е изработила за оптимизирането си поне ЧЕТИРИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ:
 
(1) тези, които са прави, т.е. които са повече, да са колкото се може повече.

(2) тези, които са прави, т.е. които са повече, да изразяват своето мнение колкото се може по-информирано.
 
(3) тези, които са прави, т.е. които са повече, да зачитат и да се вслушват в мнението на онези, които са по-малко и да инкорпорират от него в своите решения онова, което е полезно за цялото общество.
 
(4) тези, които са прави, т.е. които са повече, да изолират и да не допускат крайни, радикални, опасни за обществото, човеконенавистнически и други подобни мнения да могат да влияят на вземането на решения.

Съблюдавайки тези четири допълнителни условия, Демокрацията успешно отстояваше себе си, самооптимизираше се и спомагаше за развитието и социалната кохезия (солидарност, сплотеност, сцепление). И в същото време се разграничаваше от режими, които чрез формалните демократични процедури имитираха демократично взети решения – вкл. формалната (механична) „демократичност” при идването на власт на Хитлер и „общонародното” утвърждаване на волята на Сталин.

Днес България се намира в много тревожна, опасна, симптоматична и критична точка на своето развитие (ако това, което се случва през последните 2-3 десетилетия въобще може да се нарече развитие).

След почти 25 години на Преход, в страната ни се е оформило, набрало е сила и нахъсеност, омраза и реваншизъм едно малцинство от 25% от българите, което мрази демокрацията, по никакъв начин не държи на нея, смята я за нещо вредно и лошо, обвинява я за всичките си лични провали, несполуки, беди и маргинализирания.

Това малцинство от 25% е основно асоциализирано, опростачено, деинтелектуализирано, чалгизирано.

Това малцинство от 25% е опасно за себе си, за нас, за нашите деца и за България.

Това малцинство от 25% може да гарантира изборната победа на партията, за която гласува.
Това малцинство от 25% намери за жалост своя партия - "ГЕРБ" и с всеки изминат ден все по-настървено, консолидирано, агресивно и мобилизирано строява редиците си зад нея, очаква изборите, за да даде първосигнално и свръхемоционално своя глас за нея и лично за другаря Бойко Борисов.

А "ГЕРБ" все по-малко е партия и все повече е нещо подобно на организирана престъпна група. Впрочем "ГЕРБ" никога не е бил партия, но сега вече е ясно, че по нейните върхове има жестоки антидемократични рефлекси, криминални нагони, репресивен манталитет и откровена, открита, безпардонно, нагло, хулигански демонстрирана простащина.

Ето защо аз вече знам за кого освен "ГЕРБ" в никакъв случай няма да гласувам и за кого освен "ГЕРБ" в никакъв случай не бива да гласуваме.
 
Аз в никакъв случай няма да гласувам за "ГЕРБ" и за онези партии, които не заявят публично, ясно и ярко, категорично и безкомпромисно, че след изборите няма да правят - на никаква цена и при никакви условия - коалиция с "ГЕРБ"!
 
Убеден съм, че това важи не само за мен, но и за всички нормални български граждани, за всички нас - българите, турците, ромите, евреите, арменците и другите ни съграждни, с които тепърва трябва да си доказваме заедно и съвместно, че процесите на разпад и агония в страната ни, в нашата обща Родина не са станали необратими и безвъзвратни!

Защото България е изправена пред пропаст.

Защото България рискува да попадне окончателно в лапите на една безумно опасна клика от мутри, милиционери, ченгета и клептомани, за които демокрацията е само средство да опростачват, ограбват, ориентализират и омаскаряват страната, народа, обществото и всички нас.

Демокрацията не е игра. Играта на демокрация свърши. Слава Богу, ние сме в Европа и затова все още можем с процедурите на демокрацията да спасим Демокрацията.

Давам си сметка, че моят глас е само един глас, както и че когато се опитвам да бъда чут, веднага ще започнат да се носят води от десет морета и сто кладенеца - ама какъв съм бил, ама кого съм съветвал...

Ето защо не мога и не искам да призовавам, а едва ли имам моралното право да призовавам демократичните партии да заявят категорично, че след изборите няма на никаква цена и при никакви условия да правят коалиция с "ГЕРБ". 

Въреки това съм категоричен за себе си, че няма да гласувам както за "ГЕРБ", така и за всяка партия, която до изборите не ми е дала абсолютно надеждни гаранции, че след изборите няма да се коалира на никаква цена и при никакви условия с "ГЕРБ".

Също така съм за себе си категорично убеден, че всеки, който милее за България, за народа, за демокрацията, за това страната ни да бъде модерна, демократична, европейска и просперираща държава, би трябвало да постъпи като мен - да не гласува за "ГЕРБ" и за всяка партия, която не е дала абсолютно надеждни гаранции, че след изборите няма да са коалира на никаква цена и при никакви условия с "ГЕРБ".

А съм категорично убеден в това, защото смятам, че ние - разумните и трудолюбивите, честните и почтените, знаещите и можещите, младите и старите, левите и десните, емигриралите и останалите тук българи трябва да изолираме "ГЕРБ" и неговото мутренско, милиционерско, ченгесарско и клептоманско, просташко и опростачващо България ръководство, да им наложим санитарно-морален кордон, да ги маргинализираме политически и да им дадем да разберат, че макар и благодарение именно на процедурите на демокрацията те да могат да печелят гласовете на своите фенове (а те са основно фенове, публика на чалга-шоу, на силови двубои без правила, на зрелища - а не съзнателни и съзнаващи участници в политически процес, определящ Бъдещето на България), но в една Демокрация те нямат и не бива да имат моралното и политическото право да управляват България, техният път и пътят на Демокрацията са в различни посоки, тези пътища са в различни времена и пространства, те са пътища към различни цивилизации и култури...

Проф. Андрей Пантев: Народът да се извини, че избра мутрите на власт

Вулгарната лексика на Борисов и компания заслужава само презрение, казва известният историк
 
Циничният и вулгарен разговор между екс премиера Борисов, министъра му Миро Найденов и градския прокурор на София Николай Кокинов записан тайно и пуснат в медиите отврати  българите. Какво се крие зад фалшивото мъжкарство на хора, които искат да ни управляват още 4 години анализира аристократът на българската политика проф. Андрей Пантев

Factor.bg 28 Април 2013

- Проф. Пантев, как приемате лексиката на държавници – бивш премиер, министър и градски прокурор на София, която стана достояние на обществото, след записан тайно разговор?

- Примитивна е. Тези хора в действителност се показват такива каквито си въобразяват че са – недосегаеми и непогрешими.

- Ако човек не разпознава гласовете и не знае предварително, кои са героите, нямате ли усещането че си говорят мутри?

- За жалост мутрологията и производните й прояви се усещат непрекъснато в масовото ежедневие. Но в тази връзка, аз искам да акцентирам на един друг въпрос: Кой избра мутрите? Да не би да ги докараха на власт хора от планетата Сатурн? Затова нашият укор към властта е пряк. Но косвено трябва да бъде отправен и към така наречения електорат, който с такова единодушие и над 60% избирателна активност, преди 4 години се произнесе, че трябва да управляват такива „мъдреци”, „интелектуалци”, „бранители на националните интереси” и „отрицатели на корупцията”.

- Защо народът се заблуди, демаскира ли се сега истинският образ на Бойко?

- Не знам какво толкова допринесе за  популярността на Борисов, за тази харизма, която му се приписва  А обяснението на заблудата е самият народ. За да не обиждам народа, преди  употребих думата електорат, макар че народът също носи вина за избора на едни или други политици. Германците носят вина за идването на фашизма, но си го признаха. Не може един човек, който поне до сега не е губил избори да няма нищо общо с българския народ. Просташкото поведение, вулгарността, наглостта явно, че имат рецепция сред една значителна част от нашата общественост. Не упреквам никого – всеки може да бъде заблуден, захласнат – нима така не беше с идването на Царя, или на демократите. Така че този път, пред решителния ден на 12 май, тези, които пускат бюлетина в избирателната урна трябва да знаят против кого гласуват.

- Казвате, че германците са се извинили за грешката си с Хитлер, а българите ще имат ли такава смелост?

- Германците не само са се извинили, извинението просто е формална проява на чест и достойнство. Въпросът е да не се допуснат повече такива грешки, каква е гаранцията, че следващите няма да бъдат същите – това е нашият мъчителен въпрос и нашето тягостно предчувствие  А българите просто трябва да си признаят какво са дупснали – това е не е грешка, а по-страшно – глупост. И мъдрият човек може да направи грешка, но глупостта е непростима и е за дълго време. Даже и за цял живот.

- В упадък ли е българската държавност?

- Какъв упадък, ние сме просто на дъното.

- Каква трябва да е обществената санкция за такъв тип вулгарно поведение на публични личности?

- Презрение. Лошото в България обаче е, че презрението се прилага на принципа на Бай Ганьо - всички са маскари! Не, не всички са маскари, и това е нашата драма, защото всички, които обявяват останалите за маскари с удоволствие биха станали като тях при първа възможност.

- Защо интелигенцията мълчи и приемат смирено тази простащината на бившите управляващи като някаква естравагантност?

- Интелигенцията не е по-малко греховна, отколкото останалите слоеве от българското общество. Интелигенцията винаги е била съпричастна с хората на властта. Нима забравихме как му се мазнеха на експремиера Борисов, как му се кланяха мастити учени и културтрегери, как приемаха да му станат министри, и сякаш е било преди 300 г. , а не преди два месеца. Така че интелигенцията няма право да бъде особен блюстител на българската общественост, особено когато става дума за управление и власт. Иначе имаме постижения и култура и художествени прояви и признати в чужбина таланти, но по отношение на властта, интелигенцията не е по-достойната част от българската общественост.

Бележки от Солун по време на криза

14 април 2013
Евгений Дайнов, Offnews.bg

Добре е понякога да се излиза зад граница, защото виждайки нови неща на човек му минават нови мисли през главата. И свързвайки се със старите, понякога им дават повече яснота и релефност.
Прекарах към 24 часа в Солун. Онова, което не видях, е бедни хора с празни погледи, обречено редящи се по улиците за безплатна супа. Не видях също така никакви мутри. Представете си: град с размерите на Варна и – нито един мутър. Мутрите се появиха едва когато на връщане наближихме Кулата; и си бяха чисто нашенски.

Кризата до такава степен не е натъпкала гърците в бедност и безнадеждност, че те продължават да създават условия за добро, отпуснато, без дребни проблеми прекарване. Като например, решили са въпроса с пушенето по заведенията, без изобщо да бият тъпана. Влизаш, да речем, в добър – т.е. не за туристически групи – ресторант със запалена цигара в ръка. Показваш цигарата на оберкелнера, който кима и ти посочва маса в сепаре. Докато седнеш – ето го и пепелника. На входа пише, че пушенето е забранено, но няма друг клиент на заведението, който да те погледне лошо заради благословения дим, с който постепенно се обгръщаш.

Значи – можело. Както и в леговището на еврочиновниците, Брюксел, където бездимните заведения се броят на пръсти…

Най-важна откъм мисли беше вечерта, прекарана в бар Woodstock – един от десетината отворени към улицата рок барове, натъпкани в малка уличка с непроизносимо име, намираща се на две преки на запад от пазара. Разбрах защо на Солун се носи славата на рок столица на Балканите. Не видях, какви са им групите – не отидохме на лайв – но публиката, заливаща въпросната, уличка беше възхитителна.

Нямаше много хипита – общо взето, бях единствен – но затова пък уличката кипеше от всички видове и подвидове на децата на хипитата: хеви метали, трашове и готически типове; рокаджии, рокери и просто моторджии; расти, попъри и йотъри; депеш-модисти, смъкнати и скейтъри; пънкари, ню-уейвъри и добре гримирани последователи на „глам”. Докато им се радвах, бар Woodstock пусна подборка от най-добрите парчета на легендарния ирландски китарист Рори Галагър.

Този път мислите ми придобиха по-отчетлив обществено-политически характер. Преди години бях в Дъблин по работа и открих, че Рори Галагър е националният герой на ирландците. Неговият образ те посреща още на летището и те преследва навсякъде из града. От заведенията се леят негови композиции, а в книжарниците и музикалните магазини портретът му е на стената така, както е Левски в кабинетите на българските политици.

Цивилизована нация са ирландците. Имат си и те национални герои, свързани с въстания и пушки. За всеки наш воевода имат поне пет, най-малкото защото тяхната национално-освободителна ера приключи буквално преди десетина години. Дето се вика, доста от ирландските воеводи са още живи. Но въпреки изобилието на такива юнаци, ирландците са избрали за свой национален герой – дългокос музикант-блусар. Цивилизация…

Към два след полунощ купонът в Солун влезе в разгара си. Тълпи младежи прииждаха отвсякъде, клубовете и тротоарите преливаха, на уличното платно стана манифестация, а волумът на музиката се качи със съответните децибели. Останал, по повод на Рори Галагър, на философско ниво на рефлексия, си представих следното. В Солун в 2 сутринта кипи купон. В германския град Магдебург, който най-вероятно в момента издържа Солун, всички са си били в леглата си още в десет. Има ли нещо нередно в тази картина?

На първо четене, нередността е очевидна. Не може да е правилно хора, които си гледат кефа, да бъдат издържани от други, които се смачкват от работа и никога в живота си няма да участват в описания горе купон. Още повече, че на следващия ден видях на сергията вестник „Елефтеротипия”, който на първа страница беше плеснал огромен зловещ надпис Pax Germanica; а под него се мъдреше картинка на германския орел, впил нокти в Южна Европа.

Какво излиза? Едни клети, изпити от работа хора, издържат други, които всеки ден си правят купон – и накрая купонджиите, вместо да отправят благодарствени молитви за своите спасители, ги описват във вестниците си като хищни грабители. Лентяи и неблагодарници? Така изглежда.

На второ четене обаче нещата изобщо не са толкова лесни за отсъждане.

Кой, по дяволите, измисли идиотската теория, че когато вкараш коренно различни страни в усмирителната риза на една и съща валута, то по-бедните ще станат като по-богатите? Че гърците, благодарение на еврото, ще се превърнат в германци?

Това е кретенизъм от висша степен и беше ясно, че е кретенизъм още с първите разговори за еврото, започнали в началото на 90-те години. Маргарет Тачър, от чийто гений наскоро бяхме лишени, веднага каза, че това е идиотщина. И че онова, което ще се случи е, че в крайна сметка всички пари ще отидат на север, а всички дългове ще останат на юг от Алпите.

Така и стана. В първите десет години от живота на еврото Германия направи второто си „икономическо чудо”, защото парите постепенно мигрираха от юг на север и в крайна сметка кацаха в Берлин, Франкфурт и Бон. На юг, вакуумът оставен след мигрирането на парите постепенно се запълни с дългове. Германците получиха парите – станаха още по-германци, т.е още по-трудни за достигане от останалите. А гърците (италианците, испанците, португалците и т.н.) потънаха в дългове – т.е. станаха още по-гърци (и т.н.), вместо да се превърнат в германци.

Тази картинка беше ясна към 2005 година и безобразието незабавно трябваше да бъде прекратено още тогава. Еврото трябваше да бъде отменено незабавно; и веднага след това да бъде направен честен анализ и даден отговор на въпроса: какво, по дяволите, се случи?

А се случи, че Тачър беше права. Натиквайки силни и слаби икономики в една и съща парична единица, подсилваш силните и буквално изкормваш слабите. Няма как да стане друго.
Отговорът на въпроса „Защо?” е по-интересен. Трябва наистина да си малоумен – т.е. мозъкът ти да не фукнционира по обичайния начин – за да помислиш, че с елементарно социално инженерство можеш да превърнеш южен човек в северен човек. Разликите между двамата са се трупали с хилядолетия; и няма как някой блед брюкселски чиновник, завършил „бизнес администрация” (несъществуващ, между другото, предмет, чието преподаване незабавно трябва да бъде забранено) и затова имащ себе си за богоподобен, да отмени тези разлики.

Северният човек е индивидуалист и пуританин. Той си седи вкъщи и гледа с подозрение на житейските удоволствия. Убеден е, че правенето на пари с упорит, всекидневен труд, в продължение на десетилетия – това е праведният начин за живеене. Няма свободно време и то не му липсва, защото – поне така си мислят на север – ще го има в изобилие, след като се пенсионира.

Южният човек живее в групи и поради благоприятния климат – предимно навън. Постоянно общува и затова най-много цени не парите, а свободното време и свързаното с него общуване – ядене, пиене, танци и пр. Затова и купоните, които си организира за една седмица, северните хора не могат да видят за цял един живот.

Едните ценят парите, а другите – свободното време. Кой би могъл да отсъди, че едните са по-прави от другите? Че моделът на поведение на германците е по-правилен от модела на поведение на италианците, например? И кой би могъл да се надява, че с помощта на няколко валутни фокуса ще превърне едните в другите, ликвидирайки културни наслоения, формирани с хилядолетия?

Разумното поведение би било следното. Докато не се намери доказателство, че едните са безусловно прави, а другите безусловно грешат, и двата начина на живот да се тълкуват като равноправни. И въпросните общества да си формират съответните обществени договори. Едните да си структурират живота така, че да имат повече свободно време и по-малко пари. А другите, обратно – да основат обществата си върху разбирането, че е по-важно да имат пари, отколкото свободно време. При това положение, Югът би живял по-добре от Севера, макар по-беден. А Северът би живял по-зле от Юга, но затова пък с удовлетворението, че е по-богат.

От десетилетия обаче се прави точно обратното – северният начин на живот е обявен за по-правилен и всички са тикани да го приемат като свой. Резултатите са такива, каквито са.

И двете замесени страни, разбира се, имат собствени грешки, които усложняват ситуацията. Германците, да речем, много добре знаят, че дължат голяма част от богатството си на това, че изсмукаха парите от Юга след появата на еврото. Дори само поради този факт те дължат някаква компенсация на същия този Юг – например, да го подпомагат финансово, когато неизбежно закъса. Германците правят това, но все пак се гневят, че издържат „мързеливци” (т.е. хора, за които свободното време е по-ценно от парите).

Югът (гърците) също не са модел за морално поведение. От една страна знаят, че живеят в общество, основано върху свободното време – т.е. общество, в което по дефиниция винаги ще има по-малко пари, отколкото в Германия. Но в някакъв момент южните хора са решили да се възползват от еврото така, че да имат хем свободно време, хем пари. И са започнали да живеят на кредит, потъвайки в сегашните си дългове.

Няма, в случая, прави и криви народи. Затова не е скандално, че когато германците рухват в леглата си изнемощели след работния ден, в рамките на който са изработвали пари и за гърците, гърците пък в същия момент започват да се стягат да излизат на купон, на който да харчат пари, дадени им от германците.

И двете страни са толкова виновни, колкото – невинни; и двете страни имат толкова право да се сърдят на себе си, колкото – на другите. Когато тази елементарна истина бъде призната, едва тогава могат да последват действия, които наистина да изведат Европа от кризата. Инак кризата ще продължи безкрайно и в крайна сметка различните нации, сърдити една на друга, могат да се сблъскат по някакъв изключително неприятен начин.

Само появата на трезв разум в европейските дела може да направи така, че онези, които искат да прекарват времето си по барове в слушане на Рори Галагър, да могат да го правят. Но пък да нямат парите на онези, които искат да си лягат след работа. Които пък също имат правото да живеят скучния си живот, но да се радват на банковата си сметка.

Забравихте ли...

Георги Савов
Афера.бг

Нима забравихте тези думи на Борисов?  Забравихте ли, че той ви нарече „лош човешки материал”?

Забравихте ли, че България беше осъдена заради своеволията на Борисов за ръководена от него акция?

Забравихте ли, че Цветан Цветанов нарече лекари от Горна Оряховица „убийци на бебета”, а след това полицаи унижаваха санитари и медицински сестри?

Забравихте ли как полицаи биха и унижаваха невинно семейство в Кърджали?

Забравихте ли, че Борисов поиска от семейството на убито момиче да се извини на полицията?

Забравихте ли телефонните разговори с Танов за Мишо Бирата?

Забравихте ли, че Борисов поиска от студентите да станат овчари?

Забравихте ли, че Борисов сравни българите с кучета, които трябва да се държат здраво?

Забравихте ли, как арестуван с белезници се „самоуби” пред очите на полицаи?

Забравихте ли, как ви обещаваха че ще излезем от кризата през 2011?

Забравихте ли, как ви обещаваха, че влезем в Шенген през 2011?

Забравихте ли лъжите за коледни надбавки?

Забравихте ли, че в условия на криза държавата си раздаде милиони бонуси?

Забравихте ли, как Борисов назначи за директор на ДФ „Земеделие” лице с фалшива диплома?

Забравихте ли, че Дянков обложи с лихви влоговете на вашите деца?

Забравихте ли, че парите от фискалния резерв ги няма?

Забравихте ли, че осъдените братя Галеви не са в затвора?

Забравихте ли, че футболистите на Борисов се возеха в правителствения самолет?

Забравихте ли, че КС осъди Дянков да върне парите, които беше взел от НЗОК, но тях вече ги
нямаше?

Забравихте ли колко болници в България фалираха?

Забравихте ли как тихомълком бе вдигната пенсионната възраст?

Забравихте ли съкратените от БДЖ?

Забравихте ли кой държи най-много ВЕИ-та?

Забравихте ли „Дюнигейт”?

Забравихте ли странно забогателите ПР-ки на Мирослав Найденов?

Забравихте ли как хиляди българи не успяха да гласуват на последните избори?

Забравихте ли как депутати от ГЕРБ разнасяха чували с бюлетини?

Забравихте ли как ГЕРБ скри Цар Киро по хотели на Витоша?

Забравихте ли как ГЕРБ Пещера правеше политическа агитация сред малолетни?

Забравихте ли как държавния глава показа снимка на уникалната ни природа в щата Колорадо в новогодишното си обръщение?

Забравихте ли глутниците кучета по улиците ни, които стават все повече и нападат и убиват хора?

Забравихте ли как на официална церемония по връчване на нобелови награди премиерът си играе с телефона си?

Забравихте ли Румяна Желева?

Забравихте ли как правителството на ГЕРБ започна да ремонтира мостове без конкурс и обществени поръчки?

Забравихте ли, че турски фирми строят магистралите на Борисов?

Забравихте ли, че месец след откриването на участъци за милиони, асфалта вече се е изронил?

Забравихте ли колко хора подслушва МВР без никакви резултати?

Забравихте ли показните акции на Цветанов, без никакви резултати?

Забравихте ли колко пъти Борисов променя мнението си по почти всеки национален въпрос?

Забравихте ли защо беше уволнена Ана Мария Борисова?

Забравихте ли, че ГЕРБ назначиха за директор на АЕЦ продавач на закуски?

Забравихте ли за купените „независими” депутати и фурнаджийската лопата Яне Янев?

Забравихте ли за култовия химн на МВР?

Забравихте ли, че на територията на България беше извършен терористичен атентат месеци след като МВР е получило информация за готвен такъв?

И още знайни и незнайни гафове на обичаното от Вас правителство…

Кой може да спаси пенсионерите

01.04.2013

Както казва един психолог шегаджия, пролетта настъпва неудържимо – става по-светло, по-оптимистично. За българските пенсионери радостта е двойна – хванаха се за зелено. Какво друго им остава, след като се изпариха надеждите им за по-сериозно увеличение на пенсиите.

Не че са били големи. Но все пак първоначалният анонс на служебното правителство, че ще бъдат подкрепени най-уязвимите, породи очаквания, че може би ще се намерят пари поне за еднократно по-солидно плащане за възрастните, с което да си поемат глътка въздух и да изчистят част от дълговете, натрупания за отопление, за вода, за лекарства.

Вече е ясно, че след като 4 г. пенсиите им бяха замразени, те не могат да очакват нищо повече от семплото увеличение, предвидено в бюджета за 2013 г. Според разчетите на НОИ те ще получат между 5 и 70 лв. в зависимост от годината, в която са станали клиенти на НОИ.

334  513 души ще вземат по 5 лв. допълнително. Хората на минимална пенсия, които досега бяха на 145 лв., занапред ще се “радват” на 150. Това звучи нелепо дори за строгите експерти от НОИ, които цепят стотинката на две. За да предотвратят традиционните упреци в подигравка с най-бедните, те бързат да уточнят, че всъщност това е втори етап на повишението за групата - то започнало още миналата година, когато най-ниската пенсия се вдигна от 136 на 145 лв.

Вярно е, че това е санитарен минимум, за който държавата доплаща всеки месец по 16 млн. лв., тъй като не всички в категорията имат осигуровки, гарантиращи тази пенсия. Но що за минимум може да е сума, която е с 91 лв. по-ниска от официалния праг за бедност (241 лв.)?! Да не говорим за изоставането от издръжката на живот на човек от домакинство, която вече е 565 лв.

Вдовишките добавки, които бяха сред предизборните хитове на ГЕРБ през 2009 г., сега се вдигат средно с 4,83 лв. – с 8,8%. Доплащането, компенсиращо смъртта на починалия съпруг, така и не достигна обещаните 40% от парите му, а остана 26,5%. Индексира се само пенсията на този, когото вече го няма, по общия ред.

Чиновниците, принудени да представят пред обществото ефекта от увеличението, отбелязват в тренда на позитивното мислене, че възрастните с под 200 лв. пенсия се стопяват от 826  253 на 674  123 - със 7%. Да, близо 142  000, излезли от критичната група, не са за пренебрегване, но те едва ли са стигнали по-далече от 203-204 лв., което не може да подобри чувствително нещата. Увеличението не променя факта, че най-масовата пенсия остава между 200 и 250 лв. Едва 22   996 души, или 1%, са в категорията между 600 и 650 лв., а 35  889 – между 650 и 700.

И при “по-богатите” пенсионери радостта е относителна. Там драмата от години е с административно въведения таван, който не позволява на част от тях да получат реално парите, за които са се осигурявали. Въпреки повишението 52  512 души пак няма да имат този късмет. Повечето са с право на между 770 и 1500 лв., а малко над 700 души официално са си заработили над 1550 лв. С новата летва от 770 лв. 1200 души вземат реалните си пари. Останалите продължават да чакат да падне таванът.
Анализите по групи могат да продължават безкрай. Важното обаче е, че пенсионерите не са възмездени за това, че 4 г. затягаха коланите. Тази индексация не е компенсация за мизерията, в която бяха натикани уж, за да изкараме кризата. Увеличението важи занапред и не може да компенсира лишенията на човек преди 2 или 3 г. Ако беше истинска компенсация, тя трябваше да е със задна дата.

Средното увеличение от 9,3% е по-ниско от натрупаната за периода инфлация, която по данни на НСИ е 11,7% за периода януари 2009 – декември 2012 г. Въртят се мъгляви обяснения, че инфлацията е покрита, но не истинската, а хармонизираната. Ако човек е достатъчно настоятелен, за да стигне до разликата, разбира, че тя е в методиката на изчисление – хармонизираната включва и луксозни стоки от рода на пиана и разни други неща, които не са от първа необходимост при отчитането на потребителските цени. В крайна сметка се оказва, че такава е добрата финансова практика – т.е. обикновено тя се предпочита при индексиране на доходите – не защото е по-справедливо, а защото е по-ниска.

Златното швейцарско правило отшумя като принцип за актуализация на парите на възрастните още в първия пакет антикризни мерки. Според него пенсиите се актуализират с половината от ръста на осигурителния доход и инфлацията. Ако беше спазено, сега увеличението трябваше да е с 11,6%. В случая разликата не е толкова голяма заради ниския растеж през последните години. Но защо се правят закони, щом с лека ръка се коригират по конюнктурни причини?! Защо тази мярка срещу кризата се изпълнява последователно за разлика от десетки други, които биха могли да имат много по-съществен икономически ефект.

Защо се допуска пълно извращение с друга антикризисна мярка – повишеното на 60% от заплатата обезщетение за безработни?! От него сега се възползват бившите вече депутати. Те се регистрират на борсата и прибират по 1000-2000 лв. обезщетение.

Част от изпадналите пенсионери ще бъдат компенсирани с енергийни помощи – в най-добрия случай с по 65 лв. еднократно. Пренасочването на пари от предназначените за пътища към крайно нуждащите е опит за оттласкване от 4-годишния хит за важността на магистралите и приоритета им на фона на доходи, бедни и отчаяни. Само че това се прави като еднократна стъпка от служебното правителство и не може да бъде интерпретирано като нова по-справедлива политика.

Макар и символично, увеличението на пенсиите крие риск да изхвърли още стотици от списъка с енергийните помощи през следващия отоплителен сезон, тъй като с вдигането на дохода те ще надскочат допустимия минимум. Вицепремиерът Деяна Костадинова вече обяви, че еднократното доплащане за топло сега няма да има такъв ефект. Дали обаче ще се ангажира същото да важи и за повишените пенсии?!
Каквото и да стане, сигурно е, че пенсионерите не могат да имат големи илюзии за финансовото си бъдеще, освен ако не се предприемат радикални промени, за което традиционните политици очевидно са безсилни.



Лиляна Филипова "24 часа"


Реших да пиша автора и изданието накрая на статията, защото направих блога за да пускам статии с интересно съдържание - което не значи, че винаги съм съгласна него изцяло или по принцип. Но има хора, които като видят името или изданието си формират изцяло негативно отношение, независимо от съдържанието.