Да не говорим за малките, по-големите и средните фирми, които се нуждаят от добри икономически очаквания, за да инвестират.

Да не говорим за малките, по-големите и средните фирми, които се нуждаят от добри икономически очаквания, за да инвестират. За да инвестираш в депресивна среда, трябва да изместиш някого, чувствайки се изместен непрекъснато от монополите, които, покачвайки цените, непрекъснато ти изсмукват доходи. Както и да се вместваш в този стагниращ пазар, трябва да изместиш друг. Само тогава можеш да инвестираш.

А тези пари, които монополите теглят, не остават в България. Къде отиват парите за петрол, за газ? В руския бюджет. Ето такава е тъжната ситуация в България. Все по-високи цени и по-голям доход напускат България.

...

Кои са се препитавали от "Белене" и кои са били принудени да го подкрепят поради някакви зависимости?

Не мога да кажа кои са. Казвам само, че няма други инструменти, с които да бъдат накарани да застанат на тази позиция. Или някой, намиращ се на ръководни позиции, е хванат по такъв начин, че не може да вземе друго решение, или просто му е платено, за да защитава въпросното решение.

Няма други възможности.

КГБ не действа по друг начин. Това се нарича "връзване" по тяхната терминология. Ако си "завързал" някого с компромати – с жени, с мъже, с някакви нарушения на закона – той е твой. Или го завързваш по този начин, или с пари. Друг е въпросът, че така "завързани" хора се намират по цялата верига, по която се вземат решенията за АЕЦ "Белене".

Е дано този път послушате

Одитът в енергетиката показва познати слабости, но този път ги формулира по-ясно и дава възможност за публичен натиск към властите за тяхното преодоляване

Илин Станев, Капитал Daily, 31 май 2013

Одитът в енергетиката показва познати слабости, но този път ги формулира по-ясно и дава възможност за публичен натиск към властите за тяхното преодоляване
Една от най-ясните идеи на служебното правителство беше да поиска външен "енергиен одит", който да покаже реалната картина на българската енергетика. Очакванията от поканените експерти на Европейската комисия и Световната банка не бяха да разкрият някакви революционни новости, а по-скоро да бъдат външният авторитет, чиито заключения по-трудно биха могли да се оспорват на местна почва.

Тази седмица двата доклада - "Бързата оценка енергийния сектор" на Световната банка и "Констатации и препоръки" на Европейската комисия (ЕК), най-сетне бяха публикувани. Малко късно, за да може служебното правителство да ги използва като основа за някакви по-сериозни действия. В тях има любопитни детайли, но не и неща, които да не са били ясни - секторът се управлява непрозрачно, неефективен е, а държавата създава условия едни играчи да печелят за сметка на други. От лошото управление на енергийната система страдат потребителите, в резултат на което единствено в Малта доверието към енергийния отрасъл е по-ниско, отколкото в България.

По-важното е, че повечето констатации всъщност вече няколко години се правят от Европейската комисия. Разликата е, че сега ЕК отправя доста по-детайлни препоръки, след като явно Брюксел се е отчаял, че българските власти отказват или не могат да правят сами изводи от констатациите на експертите.

Накратко - батак

"Сложната и непрозрачна структура и функциониране на сектора, които са до голяма степен резултат от регулаторната и законодателната рамка, създават недоверие сред ползвателите на системата и повдигат съмнения за лошо управление, злоупотреби и широкоразпространени твърдения за корупция." Това накратко е оценката на ЕК за българската енергийна система. Констатациите на комисията са, че в България реформите в сектора са закъснели, резултатите са скромни и като цяло половинчати.

Две от заключенията на комисията обаче трябва да бъдат подчертани, особено с начеващите амбиции на правителството на БСП и ДПС да възобновява отдавна погребани проекти - както се оказва, премиерът Пламен Орешарски вече имал "усещане", че изграждането на АЕЦ "Белене" ще бъде по-изгодно за България.

При инсталирани почти 14 гигавата мощности в пиковите моменти през февруари се използват 7.4 GW. През почти 90% времето обаче се  използват не повече от 5.5 GW. Според сметките на Световната банка с наличните си мощности България няма да има проблем да посрещне търсенето на електроенергия до 2030 г. "Съмнително е, че търсенето ще нарасне значително в идващата декада, особено като се имат предвид спадът на населението в страната, високата енергийна интензивност и потенциала за евтино производство в съседните страни", пише в анализа на ЕК.

Второто заключение е, че енергийната система се управлява така, че инсталираните мощности да не биват извеждани от експлоатация, дори и да не са нужни на системата.  "При нормални пазарни обстоятелства, включително и при добре изградена система на единствен купувач (какъвто е НЕК - бел. ред.), при такъв свръхкапацитет икономически най-неефективните централи не биха били включвани към мрежата и потенциално биха били изкарани извън системата." В България тази логика се следва единствено от ЧЕЗ, които вече спряха три от блоковете на ТЕЦ "Варна", въпреки че централата всъщност не е най-скъпата в България. На практика потребителите издържат отдавна ненужни мощности, които единствено оскъпяват тока.

Случаят с ТЕЦ "Брикел" е особено показателен - тя трябваше да бъде спряна още през 2011 г., но комплексното й разрешително бе удължено, след което на нея бе монтирана сероочистваща инсталация, "заимствана" от ТЕЦ "Сливен". Мотивите за отказа централата да бъде спряна бяха социални - тя захранва с парно Гълъбово и освен това няколкостотин работници оставаха без работа. Проблемът е, че другите такива централи, като "Топлофикация Шумен" например, спират и никой не ги поддържа изкуствено със социални мотиви. В резултата само на тази "спасителна" операция потребителите плащат около 90 млн. годишно повече за електроенергия, тъй като трябва да покриват и скъпото производство на ТЕЦ "Брикел". "Регулираната част от пазара е организирана така, че не най-икономически ефективните централи за включване са на първо място. Вместо това централите се включват на базата на регулирани квоти и приоритетни правила и на цени, установени от регулатора, които не са непременно свързани са разходите. Капацитетът на ДКЕВР да проверява и ако трябва, да отказва тези разходи е до голяма степен неясен", допълва наблюденията си Европейската комисия. 
Тук милион, там милион

С подобни скрити субсидии се подпомагат много централи. Например тецовете и топлофикациите, чиято собственост се свързва с Христо Ковачки, годишно взимат над 600 млн. лв. от потребителите, въпреки че от икономическа гледна точка някои от мощностите е по-добре да спрат. Двете американски централи - ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3", получават между 140 млн. (по изчисленията на ДКЕВР) и почти 420 млн. лв. (като разлика между цената за електроенергията на свободния пазар и тази, на която двата ТЕЦ-а продават), за да покрият инвестиционните си разходи. "Топлофикация-София" пък е подкрепяна с между 74 млн. (според определената преференциална добавка от ДКЕВР) и 161 млн. лв. (като разлика между цената на електроенергията на свободния пазар и тази на топлофикацията). Списъкът може да бъде продължен с всички топлофикации, заводски централи, малки частни централи и накрая възобновяемите източници на енергия. ВЕИ-тата имат преференциални цени, които за периода 2012/2013 ще струват между 800 млн. и 1 млрд. лв. в зависимост от това кого питате - индустрията или НЕК.

Според изчисленията на Световната банка (които не включват всички производители със субсидии, а само ВЕИ, когенерациите и централите с дългосрочни контракти) настоящата стойност на задълженията в следващите 17 години е 20.34 млрд. лв. Дори тези данни да са завишени, сумата изглежда огромна. Служебният министър на икономиката Асен Василев изчисли, че разликата между пазарните цени на електроенергията и субсидиите, които се плащат, струва на потребителите по 2 млн. лв. на ден. Или около 1.16% от БВП на България.

Ако все още не ви е заболяла главата от летящите насам натам милиони, само да подчертаем, че двете оценки на българската енергийна система изобщо не вземат предвид скритите задължения и тежести в системата. Например парите, които НЕК дължи или ще дължи за АЕЦ "Белене", влошаването на паричния поток на компаниите в БЕХ заради лошото корпоративно управление (един от мотивите на рейтинговата агенция "Фич" да даде рейтинг на холдинга на границата на инвестиционния боклук).

Навсякъде конфликти

По време на проверките експертите на Световната банка са били шокирани от нивото на конфликти на интереси в енергийната система - примерно скрит собственик на частен ТЕЦ управлява държавна централа, служител, натоварен с контрола на ВЕИ, се явява крупен инвеститор в сектора и т.н. Те отправят изрична препоръка за пълно разкриване на интересите на висши държавни служители в енергийния сектор, както и назначаването на изпълнителни директори на държавните енергийни компании и членове на бордовете им да става само след прозрачен конкурс.

Европейската комисия подчертава, че няма магическо решение, което да реши всички проблеми наведнъж. Въпреки желанието на служебния кабинет за цялостно разрешение на проблемите, а не работа на парче, такова няма. Трябва бързо да се предприемат стъпки за неговото спасяване. Важното е, че енергийният одит поне ще служи като матрица, по която ще се оценяват действията на следващото правителство - по нея може да се види къде кабинетът на БСП и ДПС прави компромиси и кой печели от това.

Токът да поевтинее? Трудно...

Веселин Желев, Цветелина Катанска, в."Труд", 21 май 2013

Реалистични ли са обещанията на българските политици да свалят цените на енергията? Този въпрос възниква от анализ на Европейската комисия за срещата на върха на ЕС в Брюксел днес, посветена на енергетиката и данъчното облагане.

България е държавата с най-ниските енергийни цени сред страните членки в ЕС.
Подобно на останалите държави от съюза страната ни ще трябва да инвестира значително в производствени мощности, инфраструктура и повишаване на енергийната ефективност. А това неминуемо ще се отрази в крайните цени на енергията.

До 2020 година ЕС се нуждае от нови инвестиции в размер на 1 трилион (1000 милиарда) евро, за да гарантира сигурност на доставките, разнообразие на източниците, по-чиста енергия и конкурентни цени в рамките на интегриран пазар, съобщава комисията. Тя преценява, че само в десетте новоприети страни от Централна и Източна Европа необходимите вложения за същия период ще са 200 милиарда евро.

В същото време в неприетия още бюджет на ЕС за периода 2014-2020 г. в подкрепа на енергетиката са предвидени общо 38 млрд. евро, с 9 милиарда повече, отколкото в сегашния бюджет (2007-2013 г.)

За сравнение - според Еврокомисията България трябва да инвестира минимум 5 млрд. евро само в електроенергийната си инфраструктура през следващите 5 години, ако иска тя да отговаря на съвременните изисквания на "умните" мрежи, които работят по-ефективно.

В момента страната ни има всички проблеми на европейската енергетика като цяло - недостатъчна инфраструктура, силна зависимост от вноса, и то само от един източник, непълна либерализация на пазара и липса на конкуренция, остарели производствени мощности и преносна мрежа. Според комисията до 2020 г. страните като нашата ще трябва

да увеличат
инвестициите

в газовия си сектор с 50%, а в електрическия - с 30%, в сравнение с първото десетилетие на 21-ви век. Въпросът е - може ли това да стане, ако сегашните цени на енергията се запазят или дори се понижат?

Опитът на по-старите членки на ЕС показва обратното. Делът на данъците и таксите в цената на електроенергията в България е най-ниският в съюза, като основната част от него се пада на ДДС.

В 15-те стари членки делът на данъците и таксите в цената на енергията за домакинствата, включително на тези за субсидиране на зеления ток, се е увеличил от 22% през 1998 г. на 28% през 2010 г. В енергията за промишлеността за същия период този дял е нараснал от 19 на 27 на сто. Тази тенденция ще бъде неизбежна и за България.

"Разходите на домакинствата за енергия, включително за данъци и такси, се очаква да се повишават още, дори всички възможни предимства от завършването на единния пазар на енергия да се вземат предвид", пише Еврокомисията. Според нея "това се дължи отчасти на натиска от нарастващото световно търсене на ресурси и на разходите за остаряващата и по-трудна за поддържане инфраструктура".

На този фон България доброволно се отказа дори да прави проучвания за шистов газ, чийто добив свали четирикратно цените в САЩ в сравнение с европейските.
Според експерти на комисията най-спешните въпроси за българската енергетика са либерализацията на пазара, създаването на независим регулатор и осигуряването на

алтернатива
на руските

газови доставки. Първите два въпроса са в компетенциите на новия парламент и правителство. Последният - също, защото нито една от газовите връзки със съседите не е в работещ етап. Най-напреднала е реверсивната газова връзка с Румъния, която е пред завършване.

Дори се очакваше да бъде открита през март, но не стана, защото налягането на румънска територия е по-ниско, отколкото на българска. Това значи, че ако Букурещ не изгради допълнителна компресорна станция, посоката на синьото гориво може да бъде само от Русе към Гюргево.

По план връзката с Гърция също трябваше да е завършена тази година, но най-вероятно ще се случи догодина. С Турция нещата са най-несигурни - и до ден днешен няма съгласие на турската държавна компания "Боташ" да участва в изграждането на нова газова връзка, която би могла да бъде част от бъдещия проект "Набуко" или разклонение от бъдещия Трансадриатически газопровод (ТАП), който ще отвежда каспийски газ от Турция през Гърция към Италия.

Единственото, което Анкара е съгласна да направи за момента, е да ни подава газ, когато имаме явен недостиг.

Според Международната енергийна агенция (МЕА) световното търсене на енергия до 2035 г. ще скочи с над една трета, като 60% ще идва от Китай, Индия и Близкия изток. Това ще доведе до повишаване на цените и за Европа.

В момента европейските страни с разнообразни доставчици се радват на по-евтин внос. Например Обединеното кралство, Белгия и Германия плащат с 35% по-малко за природния газ (доставка на границата), отколкото България и Литва.

Според ЕК добивът на шистови нефт и газ може да поддържа европейската зависимост от внос на ниво 60% при очаквани над 80% при сегашната структура на енергийните източници.

Реалните цени на тока в европейските страни от ОИСР са се увеличили с 37% в периода 2005-2012 г., докато в САЩ са паднали с 4%, по данни на МЕА. Специално за домакинствата в Европа те са се качили с 22%, а за американските - с 8 на сто.

Забравихте ли...

Георги Савов
Афера.бг

Нима забравихте тези думи на Борисов?  Забравихте ли, че той ви нарече „лош човешки материал”?

Забравихте ли, че България беше осъдена заради своеволията на Борисов за ръководена от него акция?

Забравихте ли, че Цветан Цветанов нарече лекари от Горна Оряховица „убийци на бебета”, а след това полицаи унижаваха санитари и медицински сестри?

Забравихте ли как полицаи биха и унижаваха невинно семейство в Кърджали?

Забравихте ли, че Борисов поиска от семейството на убито момиче да се извини на полицията?

Забравихте ли телефонните разговори с Танов за Мишо Бирата?

Забравихте ли, че Борисов поиска от студентите да станат овчари?

Забравихте ли, че Борисов сравни българите с кучета, които трябва да се държат здраво?

Забравихте ли, как арестуван с белезници се „самоуби” пред очите на полицаи?

Забравихте ли, как ви обещаваха че ще излезем от кризата през 2011?

Забравихте ли, как ви обещаваха, че влезем в Шенген през 2011?

Забравихте ли лъжите за коледни надбавки?

Забравихте ли, че в условия на криза държавата си раздаде милиони бонуси?

Забравихте ли, как Борисов назначи за директор на ДФ „Земеделие” лице с фалшива диплома?

Забравихте ли, че Дянков обложи с лихви влоговете на вашите деца?

Забравихте ли, че парите от фискалния резерв ги няма?

Забравихте ли, че осъдените братя Галеви не са в затвора?

Забравихте ли, че футболистите на Борисов се возеха в правителствения самолет?

Забравихте ли, че КС осъди Дянков да върне парите, които беше взел от НЗОК, но тях вече ги
нямаше?

Забравихте ли колко болници в България фалираха?

Забравихте ли как тихомълком бе вдигната пенсионната възраст?

Забравихте ли съкратените от БДЖ?

Забравихте ли кой държи най-много ВЕИ-та?

Забравихте ли „Дюнигейт”?

Забравихте ли странно забогателите ПР-ки на Мирослав Найденов?

Забравихте ли как хиляди българи не успяха да гласуват на последните избори?

Забравихте ли как депутати от ГЕРБ разнасяха чували с бюлетини?

Забравихте ли как ГЕРБ скри Цар Киро по хотели на Витоша?

Забравихте ли как ГЕРБ Пещера правеше политическа агитация сред малолетни?

Забравихте ли как държавния глава показа снимка на уникалната ни природа в щата Колорадо в новогодишното си обръщение?

Забравихте ли глутниците кучета по улиците ни, които стават все повече и нападат и убиват хора?

Забравихте ли как на официална церемония по връчване на нобелови награди премиерът си играе с телефона си?

Забравихте ли Румяна Желева?

Забравихте ли как правителството на ГЕРБ започна да ремонтира мостове без конкурс и обществени поръчки?

Забравихте ли, че турски фирми строят магистралите на Борисов?

Забравихте ли, че месец след откриването на участъци за милиони, асфалта вече се е изронил?

Забравихте ли колко хора подслушва МВР без никакви резултати?

Забравихте ли показните акции на Цветанов, без никакви резултати?

Забравихте ли колко пъти Борисов променя мнението си по почти всеки национален въпрос?

Забравихте ли защо беше уволнена Ана Мария Борисова?

Забравихте ли, че ГЕРБ назначиха за директор на АЕЦ продавач на закуски?

Забравихте ли за купените „независими” депутати и фурнаджийската лопата Яне Янев?

Забравихте ли за култовия химн на МВР?

Забравихте ли, че на територията на България беше извършен терористичен атентат месеци след като МВР е получило информация за готвен такъв?

И още знайни и незнайни гафове на обичаното от Вас правителство…

Спират ТЕЦ-ове заради рекордно ниско потребление на ток

Публикувам статията, макр че е отпреди месец, защото не знаехме, че тези, които управляват енергийната система, са знаели, че ни пускат скъп ток.

Енергийната система е пред неуправляемост, заяви Митю Христозов от Енергийния системен оператор

"Енергетика и климат"

неделя, 03 март 2013 17:09

Енергийната система на България е пред изпитание. "Преди години енергийна криза имаше заради недостиг на електроенергия. Сега проблемът и различен – прекалено голям излишък", обясни на пресконференция в късния следобед на 3 март изпълнителният директор на Електроенергийният системен оператор (ЕСО) Иван Йотов.

Това се дължи от една страна на ангажиментите на страната ни, свързани с възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и съответно задължителното изкупуване на електроенергията произведена от тях и от друга на топлото време през март. Заради топлото време и ранното топене на снеговете язовирите също са пълни и Централното диспечерско управление (ЦДУ) форсира производството от ВЕЦ, тъй като електроенергията от тях е евтина, а и се следи да не преливат. В същото време потреблението на електроенергия в страната бележи средно спад от около 7%. Иначе в сравнение с февруари миналата година спадът в потреблението е 2%.

Значение има и износът, който през същия период на миналата година е бил 950 МВт, а в момента е 130 МВт, отбеляза директорът на ЦДУ Митю Христозов. Спадът на износа се дължи основно на това,  че е топло не само у нас, но и в съседните страни. Освен това те също имат ангажимент за изкупуване на електроенергията от ВЕИ, а и разполагат с евтина електроенергия от ВЕЦ и естествено им е много по-изгодно да ползват собственото си производство, допълни Иван Йотов.

Досега не се е случвало през март да има толкова нисък товар. Така например той беше паднал до 3300 МВт в следобедните часове на 3 март, но три часа по-късно достигна до 4600 МВт и блоковете в спрените централи отново са започнали да се активират, стана ясно от обяснението на Митю Христозов.

Прогнозата колко дълго може да продължи това състояние не може да се направи, каза Христозов. Според Иван Йотов в делничните дни и върховите часове товарът ще се нормализира.  Ситуацията с нисък товар в системата не е нещо необичайно, коментира Митю Христозов и даде за пример 2004 г., когато товарът дори е бил по-нисък от този на 3 март. Той обаче припомни, че през април един от блоковете в АЕЦ "Козлодуй" ще бъде спрян за презареждане и тогава системата ще има нужда от спрените 1000 МВт.

На въпрос на 3e-news.net колко ще струва обаче това спиране на производството на централите, зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Евгения Харитонова каза, че не може да каже. "То за всяка централа си е различно", заяви тя.


Дни преди да напусне управлението, правителството на ГЕРБ ограничава производството на най-евтиния ток в страната. Това съобщи по-рано БГНЕС, позовавйки се на източник от Националната електрическа компания. Според същия източник това означава увеличаване на сметките на ток за крайните потребители.


Очаква се това да се отрази негативно на работата и на финансовото състояние на "Мини Марица Изток", които захранват с въглища термичните централи от Маришкия басейн.


Информационната агенция цитира експерти на НЕК, които са обяснили: "В петък по заповед на Електроенергийния Системен Оператор, който е подчинен на НЕК и Министерството на икономиката, ограничи до невиждан минимум производството на ток в ТЕЦ "Марица- Изток 2".  В рамките на няколко часа производството падна под 450 мвт при възможни 1600 мвт. Решението на правителството е взето в условията на масови бунтове, включително и днес, срещу високите цени на тока".


ТЕЦ "Марица-Изток 2" произвежда най-евтиния ток в страната. От НЕК подчертаха, че при тази ситуация на крайните потребители ще се предлага предимно скъп ток.


От ръководството на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/се опитаха да омаловажат ситуацията. Това е нещо рутинно, което се прави от техническа гледна точка за запазване сигурността на системата, коментира и изпълнителния директор на ЕСО Иван Йотов. "В понеделник съм сигурен, че започваме с активиране на блокове там, тъй като ще бъде делничен ден, ще има по-голямо потребление, ще има промишленост, която да работи", каза той. Производството е било намалено и в събота, защото тя почти по нищо не се отличава от неделя по отношение на градусите.


Ръководството на ЕСО се ангажира с възстановяне на спрените мощности, веднага щом потреблението на електроенергия се покачи, а износът се върне в нормални граници. Временното спиране на мощностите няма да се отрази на цената на тока, тъй като те са част от микса, който ДКЕВР определя, е официалното становище на ЕСО.


Заради изключително ниския износ на електроенергия от страната, който през последните дни се движи в рамките на 160 мегавата, при капацитет на мрежата от 1 300 мегавата, както и свитото вътрешно потребление от 3 600 мегавата през деня и 3 300 мегавата през нощта, ЕСО е разпоредил спиране на блокове 3, 4 и 5 в ТЕЦ "Марица Изток 2", блок 2 в ТЕЦ "Марица Изток 1" и два от общо 4 блока в ТЕЦ "Марица Изток 3", обясниха в официално съобщение по-рано през деня от ЕСО.


Намаляването на мощностите е с цел осигуряване на баланса и сигурността на електроенергийната система на страната, посочват от оператора. В системата няма включени мощности и от ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, ТЕЦ "Бобов дол" е на минимален товар. В момента в системата е основно токът от АЕЦ "Козлодуй" и от възобновяемите централи. Средното производство от соларни мощности на 3 март, се движи в рамките на 750 мегавата.

Енергийната система е пред неуправляемост, заяви обаче пред Дарик Митю Христозов от Енергийния системен оператор. По думите му,  заради вятърните и слънчевите централи стандартните източници от топлоелектрическите централи или са спрени, или са ограничени до минимум производство заради ниската консумация на ток от тях: "На всички сме казали да се намалят, защото няма потребление в България, няма и износ, а има много вятърни и слънчеви централи. В момента всичко е на минимален товар. Разпореждането е за това, че няма кой да им потребява произвежданата енергия", допълни той.

По думите на Христозов не е стандартно за този период от годината да има толкова ниско потребление на ток: "Никога не е имало толкова много слънчеви и вятърни централи. В момента системата е пред неуправляемост". Митю Христозов не се нае да коментира как това ще се отрази върху сметките за ток. Електричеството от ТЕЦ "Марица Изток" 2, чието производство също е ограничено, е с една от най-ниските цени в страната.

Въпреки намаленият износ директорът на НЕК Крум Анастасов не е обезпокоен. "Ние имаме договори с над 20 търговци на електроенергия" и те остават непроменени", каментира той. Не толкова оптимистичен обаче е той по отношение на цените на електроенергията за вътрешния регулиран пазар, които ще бъдат гледани на обществено обсъждане от ДКЕВР на 4 март сутринта. "Ние сме подали информация на регулатора и сме оставили той да реши", каза Анастасов. Припомняме, че намалението е от 0,89 лв./Мвтч, което със сигурност ще удари НЕК сериозно. Според Крум Анастасов финансовият резултат ще е лош. "Щом има намаляване на някаква цена, значи ще има намаление и на финансовия резултат", беше лаконична от своя страна и зам.-икономическият министър Евгения Харитонова. Влошен финансов резултат още отсега обаче очакват и от ЕСО, които също са потърпевши от намаляването на цената на електроенергията за регулирания пазар.