Защо правя доброволно нещо, което не се отнася пряко до мен

От фейса статус сс стойност на статия

Radina Ralcheva

Ако някой ми беше казал преди време, че в следващата половин година ще съсредоточа огромна част от усилията и енергията си и практически цялото си свободно време напълно доброволно в нещо, което не се отнася пряко до мен, сигурно щях да му се изсмея. Вярно, работя много доброволно за различни каузи, но все пак не всеки ден и не по толкова време. Обаче ми откраднаха държавата. Откраднаха ми я нагло и пред очите ми. Направо демонстративно. Узурпираха я. И ето ме - заедно с още десетки хиляди хора - шест месеца по-късно все още си я искам обратно. Не заради пари, постове, облаги, не заради партийни листи и избираеми депутатски места, а защото всички предели са изчерпани, защото хора с пари и без лица използват политически марионетки, за да ни лъжат, че начинът, по който живеем е ОК. Нищо не е ОК в него. Абсолютно нищо. Всичко е измама. За да могат шепа хора да правят каквото си искат на гърба на всички останали. За да си създават паралелни реалности и паралелно съществуване там, в Долната земя, където няма морал, няма ценности, няма народ. Където всичко са сделки, далавери, уговорки, зависимости, търговия с влияние, злоупотреби, трупане на неща, пари, фалш, гадост, страх, омраза... Все още не проумявам що за същество трябва да си, за да продадеш и предадеш всичко, което има стойност и значи нищо в краткия живот, с който разполагаме. И ми се иска да питам: колко милиона ви трябват, колко имота, колко и какви постове, колко коли, самолети, яхти и други боклуци, колко държави трябва да унищожите, колко достойнства да ограбите, колко хора да унижите и обезправите, колко народа да разделите, колко младежи да прогоните, колко студенти и протестиращи да пребиете, колко от всичко ви трябва, за да спрете??? Душите ви са черни дупки. Никога няма да ви е достатъчно, уви. Не знам вие какво имате. Но аз имам приятели. Имам съмишленици. Имам семейство. Имам цел. Имам време. Имам смелост. Имам лице. Имам име. Имам образование. Имам професия. Имам достойнство. Имам себеуважение. Имам скрупули. Имам кураж. Имам морал. Имам ценности. Имам кауза. Имам родина. Имам народ. Имам всичко, което вие нямате. Нали ви е ясно, че сте обречени. Защото има много като мен. #оставка #протестнамрежа #единнарод

Политиката като баница

Кольо Колев, в."Труд", 26 май 2013

Среща ме онзи ден един непознат млад мъж на улицата. На гърба на пощата. Малко ядосан, малко притеснен. И казва : "Вие сте Кольо Колев, нали? Вижте, аз ви уважавам донякъде, но вие обиждате хората! Не е хубава това!" Стреснах се. "Защо така?" - попитах го. "Защото - казва - вие изкарвате тези, които ще гласуват за тези, които не харесвате, глупаци, тъпанари. А хората имат право на собствено мнение, на собствените си предпочитания и уважение на това мнение!"

Ха сега де! Човекът е несъмнено прав! Но пък и как да кажеш мнението си, без да обидиш? Как да кажеш за тъпото - "ама това май е малко непремислено"? Как да кажеш на свинщината - "тук май малко се поизложиха", когато става дума за откровено осиране? Как да кажеш

за лъжеца, че е "гъвкав политик

който усеща духа на масите"?

Но проблемът си е налице. Хората се обиждат. Защото голяма част от тях си харесват същия "гъвкав политик", който малко се е поизложил, малко е непремислил, но... е в съзвучие с "духа на масите". В този смисъл - може да му се прости!

Друг момент. На изборите от безработните, отишли до урните - 24% (всеки пети!), е гласувал за... ГЕРБ! Но това е малката изненада. От гласувалите пенсионери 26% (!) са гласували също за ГЕРБ. Гледаш и не вярваш на очите си. Хайде, безработните са по-млади, вълнуват се от футбол, спорт, спортни зали - импонира им спортният генезис на Борисов и Цветанов. Не разбират връзката между управлението, икономиката и собствената си безработица. Но пенсионерите? Да гласуват за тези, които им резнаха чрез инфлацията от средната пенсия над 50 лв. - фактически им прибраха месото и сиренето от трапезата? Невероятно, но е факт.

Защо става всичко това? Защо тези хора гласуват за онзи, който по всички правила на логиката би следвало да припознаят като свой душманин? Защо гласуват нелогично, против собствените си интереси?

Отговорът е прост. Те гласуват "срещу комунизма" (каквото и да значи това). Те не гласуват за себе си. Те не гласуват за собственото си бъдеще. Те гласуват не за по-добро управление, за управление изобщо, а за да накажат. Мнозина ще си зададат въпроса - как така наказват като гласуват? За мислещите политиката през икономика, пари, процеси, социални следствия, този конструкт наистина изглежда парадоксален. Само че огромни слоеве от населението мислят политиката, властта съвсем иначе.

Още един пример. Онзи ден слушам по телевизията три парламентарни репортерки. Питат ги - ще могат ли ДПС, БСП и "Атака" да намерят общи допирни точки, за да бъде създадено правителство. Едната велемудро обясни: "Зависи от разпределението на баницата!" Точно тук е заровено кучето! Хора уж интелигентни, уж с представа за политическото са просмукани от простонародното разбиране за властта като "баница", като "хранилка". Безкритично, като папагали, повтарят и утвърждават щампи, сътворени от "духа на масите".

Защото, помнете, би следвало да знаят, че политиката, властта не е "баница", не е "хранилка", а е инструмент. Друг е въпросът, че един инструмент може да се използва различно. Така например лекарят може да използва микроскопа, за да види от какво сте болен. Маймуната пък може да го използва да си чупи орехи или да бие по главите другите маймуни - като "тояга". И нашият избор като гласоподаватели е да изберем лекар, макар и силно окосмен. Или да изберем маймуна - макар и с лекарска престилка.

Важното в случая е, че масово този избор не се разбира. Политиката, властта за огромни слоеве от населението е "баница", хранилка, до която неизменно се добират маймуни. А нашият избор е да изберем по-симпатичните, тези, които харесваме, тези, които ни гъргорят на нашия език - в съзвучие с "духа на масите". И съответно с този си избор да накажем "лошите", като просто

не ги допуснем до "хранилката"

Забележете, тук няма дори и мисъл, че това са нашите пари, нашата "баница", нашата безработица и нашите пенсии, образованието на децата ни. "Който и да дойде - все тая. Нищо няма да се промени". Няма дори и мисъл, че избирайки, се борим за себе си, за интересите си, за промяна на собствения си живот. Всъщност "баницата", "хранилката" е някъде там - делкат си я, разпределят си я, теглят я. За нас остава правото да определем кои да се навъртят около нея и съмнителното мазохистично удоволствие, че "нашите блажат", а "чуждите" вият и стенат, защото не са допуснати.

Политическият избор, политическите предпочитания за огромна част от избирателите се лишават от практически смисъл. Лансирането и приемането на властта, на политиката като "баница" ни лишава от критерии, с които да оценяваме самата политика. Лишава ни от критерии, по които да разграничаваме добрите от лошите (или по-добрите от по-лошите). Победата на едните или другите носи само емоция. Повод за напиване. Но практически за живота им, за ежедневието, за бъдещето на децата им, техният избор е без значение. Не виждат връзката.

И честно казано, страната ни е на това дередже именно защото гласуваме така. Защото избираме ирационално, нелогично. Защото харесваме и мразим. А не преценяваме.
И на моя събеседник зад пощата бих казал: "Да, всеки има право на собствено мнение, на собствените си предпочитания, да харесва и мрази. Но политиката, политиците не са за харесване или нехаресване. Те са там не за да ги обичаме, а за да вършат работа. И харесването, цветовете нямат никакво значение."

А от моя гледна точка изборът на лекар, макар и силно окосмен, е много по-добър от избора на маймуна, макар и с лекарска престилка. Защото властта наистина не е баница, а инструмент. И с риск пак да засегна някого - наистина звучи много тъпо да избираш кой да яде баницата ти, вместо да избираш кой може да ти омеси баница.

При избори наесен, резултатите ще бъдат драматично различни

Образованието не учи децата на демокрация. Българчето мисли, че трябва един човек да управлява

 Интервю на Евгений Дайнов пред Nikak.bg чрез E-vestnik, 23 май 2013


“Вместо да наблюдаваме поддържането на единен държавен ред и закрила на хората от местни барони, през мандата на ГЕРБ станахме свидетели на обратното: страната бе поделена на стопански сектори и географски територии, управлявани отвъд всякакви закони от шепа приятели на властта… Когато хората ги е страх да говорят, тогава ги е страх и да действат. И всичко спира”, пише във “Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009-2013)” политологът проф. Евгений Дайнов. Той представи в Стара Загора новата си книга, която пусна издателство “Милениум”. Проф. Дайнов даде интервю за сайта nikak.bg.


- Проф. Дайнов, как ще коментирате резултатите от предсрочните парламентарни избори на 12 май?

- Една четвърт от подадените гласове на тези избори отиде при малките партии. Това никога не се е случвало. То означава, че хората търсят цялостно преподреждане на властта в страната и представителността на гражданите в нея, а това е нов преход. Тези избори са първият електорален изстрел на процес, който ще продължи 3-5 години и ще завърши с изцяло нова политическа система. Тази една четвърт търси нещо ново и тя ще го намери, или ще го създаде.

- Управлението на ГЕРБ беше основано не на закони и принципи, а на силата и зависимостта от нея. Въпреки това партията на Бойко Борисов е първа политическа сила. Има ли шанс България да излезе от капана “ГЕРБ” и да се развива цивилизовано?

- Стремежът към свобода, култивирането на собствената и на другите свобода – това е съдържанието на духа на всяка съвременна цивилизована нация. За това се иска мъжество, но не онова мъжкарско перчене, което Бойко Борисов наложи като модел на поведение, а да не навеждаш глава дори тогава, когато изглежда, че няма никакви изгледи за успех. Излизането на България от катастрофата “ГЕРБ” може да започне само тогава, когато достатъчно българи започнат да стоят изправени сами. Тогава те ще могат да породят обществен договор, който да преоснове държавата върху основите на цивилизацията. Този процес вече тече. Той ще притиска и старите партии към промяна. Единствената партия, която няма да се промени, е ГЕРБ, защото те не са партия, а и знаем още отсега, че е мъртва. Ако има избори наесен, резултатите ще бъдат драматично различни от сегашните.

- Предизборната кампания мина под знака на скандала за подслушванията и фалшификацията на 350 хиляди бюлетини. Накърнено ли е българското гражданско общество с този вот?

- Резултатите от вота са позорни за българското общество, защото се оказа, че социалното дъно – утайката, тинята, може да продължи да налага волята си, избирайки Бойко Борисов и неговата партия за първа сила. Аз обаче много се съмнявам, че получените резултати са реалните. Такава чувствителна разлика – цели 3%, на ГЕРБ пред “Коалиция за България” не си представях. Но това не отнема основното: дори да ги нямаше тези фалшиви бюлетини, има достатъчно голямо социално дъно в България, което очевидно е опората на такъв вид партии. И затова апелирам (и го правя от години) следващото правителство незабавно да започне промяна в съдържанието на учебните програми в училището. Всяко дете в САЩ, Великобритания, Швейцария, Франция, Германия на 14-годишна възраст знае с кристална яснота защо трябва да има демокрация, защо е нужно разделение на властите и какво става, ако ги няма. На същата възраст българчето си представя, че трябва един човек да управлява и да се оправя с всичко. И какво се случва? Всяка година излизат около стотина хиляди 18-годишни нови гласоподаватели, които имат нулева идея защо няма разделение на властите у нас.
В Англия през 19-и век усилено се създава училищната система, за да бъде населението ограмотено и просветено в политически смисъл така, че, когато му се даде правото да гласува, да не си избира диктатори. И право на глас там се дава едва тогава, когато е функционирала училищната система и е произвеждала разумни граждани. Затова образованието е радикално важно. Само чрез добро образование можем да се оттласнем от това блато, което избира Бойко-Борисовци, а и да започнем да го пресушаваме лека-полека.

- Правителство на всяка цена, или да вървим към нови избори?

- Въпросът е да се избегне безпорядъкът. Ако той обаче продължи достатъчно дълго, могат да произлязат много мощни протести, които да напрегнат политическата и институционалната система в България. Ако съм на мястото на отговорни политици, каквито има в парламента, бих направил програмно правителство с широка подкрепа, което да свърши десет много важни неща, за които всички са съгласни, и след това да се направят нови избори.

- Изправени ли сме на този етап пред дефицит от бъдеще?

- Напротив, от доста години не сме имали такова изобилие от бъдеще. Конструирането на новата политическа система, на властта и на държавата тепърва започва. Най-сетне пред нас наистина има голямо бъдеще. Въпросът е какво ще бъде нашето поведение.

- Смятате ли, че главният прокурор Сотир Цацаров ще продължи да търси персонална отговорност?

- Много се надявам, че ще продължи. Много се надявам тази неочаквана и невиждана негова активност да е плод на ясно решение от негова страна, че иска да възстановява устоите на държавата. Би било добре, ако Цацаров започне дела и повдигне обвинения срещу съответните гербаджии от високите етажи на властта, които са виновни за всякакви престъпления. Това би имало и много добър възпитателен ефект върху обществото. Да се знае, че, ако държавата реши да се задейства, няма по-силен от нея.

- Заради загуба на изборите лидери на партии подават оставки. Отиват ли си политиците на прехода и необходимо ли е да го правят?

- Не знам дали си отиват, но знам, че в политиката влиза новото поколение. То е много различно, по-активно, много по-адекватно на 21-ви век. Това поколение вижда нещата много по-ясно, има повече енергия това внезапно бъдеще, което се появи пред нас, да бъде реализирано.

Андрей Райчев: Касирането на вота вещае разпад

Андрей Райчев пред в."Труд", 17 май 2013

- ГЕРБ ще поиска касиране на изборите. Накъде вървим, г-н Райчев - към дестабилизация на страната или към решение на политическата криза с повторен вот?

- Албанският реотан загря. Бях абсолютно сигурен, че ще се сетят, че тъкмо това им е ходът още от първия момент. Но им трябваха три дни да размишляват, за да стигнат до единствено възможната си позиция - касиране на изборите, което ще им спечели време.

- Това не е ли мачо поза на победителя, който знае, че няма как да управлява, но иска да хвърли вината за това върху самото състезание, обявявайки го за нечестно.

- Ако могат да си формират мнозинство в Конституционния съд, не дай си боже, касирането ще им даде втори шанс. Защото техни са областните управители, полицейските шефове, които играеха завидно голяма роля на тези избори, в тях са и парите. И за тях нови избори са дюшеш. Всички конкуренти са с изчерпани сили, а ГЕРБ са пресни-пресни и искат нов мач. Макар че има един прекрасен руски анекдот от миналия век: Каин, когато умирал, заръчал на децата си - деца, пазете мира, за който загина чичо ви Авел. Т.е. да направиш мащабен опит за фалшификация на изборите и след това да поискаш касирането им, е удивителна фигура, но тя им е единствено изгодната. А те три дни се хвърляха на амбразурата, всичките им министри и публични говорители защитаваха позицията, че изборите са били честни. И накрая стигнаха до логичния извод - ама изборите не са в наш интерес, и поискаха да ги касират.

- Тези три дни толкова ли са фатални?

- Късно е, либе, за китка, както се казва. Защото президентът и основни фактори в държавата са против повторен вот, а за самата държава той е като бич, с всички произтичащи от това рискове за разпад.

- А ако изборите се проведат до месец и половина, както предположи Бойко Борисов?

- Месец и половина от момента, в който се разпусне новото Народно събрание. Ако се касират изборите, ще се възпроизведе подобен на сегашния резултат. Само че вече карикатурен - без подготовка, с изтощени партии и действаща в полза на ГЕРБ държава.

- Съгласен ли сте с Бойко Борисов, че скандалът с фантомните бюлетини в Костинброд е изял 5-6% на ГЕРБ?

- Аз съм убеден, че е готвена мащабна фалшификация. Мисля, че задачата е целяла около 300 000 допълнителни гласа за тях, плюс 150 000-200 000 за Яне Янев. Така сега щяхме да имаме тържествуващо мнозинство ГЕРБ+РЗС. ГЕРБ си осигуриха и социологически бекграунд. Агенцията на Мира Радева даде преднина от 600 000 гласа за ГЕРБ пред БСП, а друга агенция, единствена, даде влизане в парламента на РЗС. На всичко отгоре гербери казват, че са получили прогнозен социологически материал с подобно съдържание.

- Нали казахте в последното си интервю в “Труд”, че спирате да сте социолог?

- Спирам да съм социолог, който се занимава с производството на числа. Не спирам да съм анализатор, както казах.

- Този скандал добави ли към резултата на БСП?

- БСП имаха 1 млн. гласа като максимален таван, реално около и малко над 800 000 като свое постижение. Останалото над 942-те хиляди, които получиха, не са избиратели на БСП, а са гласували против ГЕРБ. Съботният скандал (с печатницата в Костинброд - бел. ред.) не смятам, че повлия, защото по принцип хората имат изключително пасивно поведение в деня за размисъл. Ще напомня случая от 1995 г., когато в деня за размисъл на изборите за столичен кмет могъщият тогава в. “24 часа”, който имаше стотици хиляди тираж, публикува фалшивата партийна книжка на синия кандидат Стефан Софиянски. Което не му дръпна и 1% от вота. Причината е, че никога не настъпва толкова бърза реакция при гигантската маса от хора. Освен ако не стане убийство, смърт или нещо подобно.

- Ако допуснем, че изборите все пак бъдат касирани и в края на лятото или наесен се проведат нови избори, какво ще получим - двуполюсен модел или някаква коренно различна парламентарна конфигурация?

- Първият ми извод бе за загрелия албански реотан. Вторият е, че ГЕРБ съзнателно бавят, за да направят възможен този си единствен политически изход. Третият извод е, че ГЕРБ знаят, че няма да спечелят, и ги е страх. Но ги е страх не от това, че ще има правителство, в което те не участват. А че това правителство ще покаже на хората разни неща. Ако изборите бъдат касирани, след като новото правителство вече е действало известно време, т.е. чисто и просто е информирало хората за ситуацията, и е сменило областните управители и областните полицейски началници, каузата на ГЕРБ е вече кауза пердута.

- Може би КС ще се произнесе бързо и няма да има време да работи ново правителство.

- Това е друг въпрос - ако се касират изборите, преди да се състави правителство, на България ще  бъде причинено голямо страдание. Страхът ги тласка към това да направят голяма беда на страната.

- Ако мандатът за кабинет вземе втората сила - БСП, в ролята на политически балансьор сега за пръв път се оказва не ДПС, а “Атака”. Която пък иска да преговаря за правителство в парламента публично, пред медиите. Възможно ли е това?

- Точката, която събира БСП, ДПС и “Атака”, е да разрушат това, което тримата лидери смятат за реалност - че има банда в ръководството на страната. ГЕРБ успя да обедини несъединими неща. Вероятно това ще е достатъчна спойка да възникне от нея управление и едва ли достатъчна, за да стои то стабилно дълго време. Затова си позволих да предложа предварителен едногодишен срок на действие на това правителство - тогава няма да се дебнат, стига да не стават големи безобразия. Но в началото на едно ново правителство такива неща и не стават. Пък след година, ако формулата се окаже добра и българите са приели това правителство - да продължи и по-нататък. Подобен проект е дългосрочно нестабилен не само защото трите съставки са трайно несъвместими и правят едно лесно избухливо вещество, но и защото населението изобщо не е настроено миролюбиво - ние сме пред бунтове.

- Подобна теза изрази преди изборите и президентът Плевнелиев - че на всяка цена трябва да има правителство, ако ще с 1-годишен мандат, и заедно с изборите за евродепутати идното лято да има нов парламентарен вот. Но това правителство няма ли да е едно служебно правителство плюс - т.е. съвсем малко по-силно от служебното?

- Защо, то ще има парламент зад гърба си. Макар и от експерти, партийните фигури очевидно ще консултират състава на министрите, ще избегнат фигури, които дразнят партньорите - което не е лошо. Но какъв е смисълът да се прави нещо за 4 години, когато нацията не стои зад този парламент? Защо ти е да управляваш насила - такова управление не дава резултат и винаги завършва зле. Така че трябва да наблегнат на обединяващото - да направят кабинет с цел да разградят бандата.

- Възможно ли е да има “добър ГЕРБ” без Цветан Цветанов, ГЕРБ с човешко лице?

- Има добър ГЕРБ и сега. Защото ГЕРБ е един милион и сто хиляди българи. И каквито и фалшификации да са ставали, този милион е налице. Това е добрият ГЕРБ. Един милион българи виждат така света и си искат този лидер - Бойко Борисов. Освен това в ГЕРБ има фигури, които не са опетнени от скандали. Започвам с Йорданка Фандъкова. Има и няколко популярни министри. Въпросът е не да се разбие ГЕРБ - той е воля на българския народ.

- А без Борисов възможен ли е изобщо ГЕРБ?

- По-скоро не. Изглеждаше възможно НДСВ без царя, но не стана и се разпадна на фракции - едната е при Борисов, друга при Кунева, трета не влезе в парламента.

- Изненадан ли сте от главния прокурор Цацаров?

- Станах нещо като фен на прокуратурата след пресконференцията  в сряда. А това по принцип не е хубаво - все едно да си фен на зъболекаря. Но май че имаме вече зъболекар, който смята да вади зъби, а не да разсъждава колко хубаво е да имаш здрави зъби. Бавно се печели обществено доверие, но ако хората се убедят постепенно, че той наистина си върши работата, без да дели хората на свои и чужди, ни чака една приятна изненада.

- Кой е най-лошият сценарий за тотална дестабилизация на страната?

- Разпад на парламента. Другото е дестабилизацята отдолу. Доколкото разбирам, на 20 юли пак ще повишават цената на тока и декември пак ще има взрив. Може би, да не дава господ. Но преди да почнем каквото и да е подобрение, което хората чакат, първо трябва да създадем предпоставките за него, които иначе хората въобще не ги интересуват - всичките подслушвачки, записвачки, събирачки на тайна власт, паралелни властови центрове, опити за фалшификация на изборите. Хората чакат да им оперират апандисита и много ги боли, но се оказва, че преди това трябва някаква друга много сложна операция да се направи, за да стане възможна операцията на апандисита.

- Ще разберат ли накрая, че нещо, което не изглежда насъщно важно, все пак е по-важно?

- Никога няма да разберат, защото не ги засяга пряко, а някакъв си елит. Подслушвали министри - е, голяма работа, ако върши нещо лошо, що да не го подслушват? Обикновеният човек не разбира, че подслушването и трупането на тайна власт посяга на властта му. Той не схваща властта като своя власт, а като власт на ТЕ. И когато някой се опитва незаконно да я вземе, не му се струва кой знае каква трагедия. Ако хората ценяха своята власт, никога нямаше да допуснат да им я крадат. Чух следния аргумент от страна на Борисов и други от ГЕРБ. Крадец стои в центъра на стаята. Вие викате - “Крадец!”. Полицаят обаче ви казва: “Той няма откъде да влезе”. Вие му казвате - “Ама аз го виждам”. Полицаят иска: “Кажи ми откъде е влязъл. Щом не можеш да ми кажеш, значи не е крадец”. Ето и Борисов пита журналистката за подслушванията - кажете как е станало. Ами отде да знае тя как е станало, да не е престъпник?

Иван Гарелов: Властта се търкаляше по стълбите на НДК, Станишев я взе

Иван Гарелов пред в."24 часа", 16 май 2013


- Г-н Гарелов, всички партии май са готови да правят правителство, а усещането у хората е за пълна безнадеждност. Какво става?

- Моето мнение е по-различно, може би защото имам малко повече опит. Аз лично разчетох още в нощта на изборите няколко неща, които ми показват какво ще стане. Ще се опитам да обясня откъде получавам тези знаци, макар че то е толкова професионално, все едно да питаш рибаря откъде знае, че времето ще е хубаво или лошо.

- Какви бяха вашите знаци?

- Моментът беше много интересен към 23-23,30 ч в НДК. Нищо нямаше, само Волен обикаляше от студио в студио, даваше си офертата. Появи се Цветанов, демонстрира добро настроение, но си излезе с джипа. Фактически ГЕРБ се отказа от пресконференцията. Не дойдоха да благодарят на хората, които ги подкрепиха. Това вече

беше знак, че те
самите не се
виждат като ясен
победител

Да, победител по математически път, но очевидно властта им се изплъзва. До този момент, в който ние разговаряме, все още не са се показали.

Аз също исках да си тръгна по това време, но тогава на стълбите видях да се търкаля властта, никой не я взема. Аз не я взех, защото не е моя работа, но виж, Станишев я взе. Казвам го метафорично. Той я взе, защото влезе в залата за пресконференции по начин, по който обикновено победителят влиза, с такава осанка, настроение, увереност в това, което говореше, и изложи програмата си. Така вдъхна на хората усещането, че всичко е наред, правителство ще има, трудни преговори ще има. След това дойдоха и Местан, и Сидеров и допълниха картината.

- Каква е тя?

- Две неща ми направиха впечатление. Доказа се, че нещо има в резултата на ГЕРБ. Защо до последния момент

се държаха
толкова надменно
към другите

партии, след като съгласно прогнозите не се очакваше да имат толкова голяма разлика, че да управляват самостоятелно. Или са имали едно наум, че с някаква помощ, да кажем, с тези, скандалните бюлетини, са очаквали, че ще имат достатъчно преднина да управляват сами. Защо чак след като видяха резултата, започнаха да отправят анонси, че могат да направят коалиция? Това ме кара да мисля, че са очаквали друг убедителен резултат.

БСП излезе с формулировката за програмно правителство или правителство на националното единство много по-рано, още на конгреса. Струва ми се, че още в Брюксел, когато Сергей Станишев бе избран за председател на ПЕС, той спомена тази формулировка, по-късно и Лютви Местан. По този начин БСП се обърна към другите партии, които ще влязат в парламента, с ясна оферта. Те не водеха надменна политика спрямо другите партии. Те казаха: нашият противник е ГЕРБ, и водеха битка единствено срещу ГЕРБ.

В сегашната ситуация БСП е най-подготвена. Много внимателно следих какво казва Станишев. Като цели на това програмно правителство той посочи тези неща, които са приемливи и за другите. Той

не спомена
"Белене", не
спомена данъците

Но спомена няколко от идеите на "Атака".

- Това хитър ход ли е, за да привлече другите партии, след което пак да направи това, което е решила партията?

- Не е хитър ход, а оферти, отправени в ефира.

- Означава ли, че БСП се е отказала от идеите си и за "Белене", и за данъците?

- Нещата не можем да ги коментираме така пряко, можем само да ги тълкуваме. Очевидно е, че когато съставяш програмно правителство и определяш неговите основни цели, всеки ще направи някакви компромиси. В техните изказвания виждам къде всеки е склонен на компромис.

- Къде?

- Както казах, БСП не спомена някои от нещата, за които се знае, че ще бъдат оспорвани. Сидеров набляга само на социалните неща, но спря да споменава заплатата от 1000 лв. В същото време върви линията за спешно подобряване на материалното положение на хората. Това и трите партии го формулират, както и борбата с монополите, укрепването на държавния апарат, прочистването.


Това не е коалиция. Такава не може да бъде съставена, защото го има лошия спомен от тройната коалиция, както и лошата практика - делене 3-5-8, което беше делене на министерства. Когато говорим за програмно правителство, се определят целите. То намира широка парламентарна и извънпарламентарна подкрепа и се знае, че повече пазарлъци - да пуснем повече програми на турски например, няма. Търси се изпълнението на тези цели. Така и "Атака", и ДПС изглеждат съвсем съвместими, като подкрепят такова правителство. Защото на повърхността отговорността се носи от експерти, които не са политически лица.

- Звучи като смяна на терминологията. Има ли значение как ще се нарича, след като те ще управляват заедно, тъй като никой от тях не може поотделно?

- Не е така. Тук имаш предварително съгласувани цели, одобрени и от трите партии. Управление само от две партии, ако ДПС добие още един глас, също не е желателно. Един депутат винаги може да се купи, продаде и т.н. Затова смятам, че се търси баланс между трите.

- Вие бяхте пиар на НДСВ, когато партията стана част от тройната коалиция. Тя нямаше ли предварителни цели, в движение ли ги решаваха?

- Да, в движение. Първо разпределяш постовете по парчета.

- При програмно правителство другите две партии ще бъдат ли съгласни да участват в него, без да получат никакви постове?

- В това правителство никой няма да е представител на партия. Предполага се, че те могат да дадат идеи за някои фигури, които са експертни. Това е въпрос от кухнята им.

- Лютви Местан обяви, че няма да влиза в коалиция с "Атака".

- Да, никой няма да влиза в коалиция, и БСП също.

- Тоест това ги освобождава от отговорността им пред избирателите, така ли?

- Не е коалиция, защото по друг начин са изградени отношенията между партньорите. Важни са задачите, които предварително са начертани, и правителството трябва тях да изпълнява, а не капризите на една или друга партия. Даже би било логично, когато се изпълнят тези цели, правителството да е изпълнило и своята функция.

- Значи да си тръгне след една година?


- Може би. Ако обаче е успешно, може да си постави нови цели. То, между другото, избягва и неудобството от това, че "Атака" е смятана в Европа за националистическа партия. Ако беше в коалиция, това наистина щеше да дразни Европа, а немалко хора и у нас. Но забележи, че цялата кампания на "Атака" беше на социална основа. Тя въобще не отиде към националистическа пропаганда. Във всичките изказвания, които сега прави Волен Сидеров - той е достатъчно гъвкав, набляга само на социалната политика, никъде не се говори за лошите турци.

- Как ще коментирате работата на прокуратурата през последните дни?

- Лично аз бих посъветвал кабинета, доколкото зависи от него, да продължи тази линия, която започна прокуратурата, за да знаем, че най-големите мръсотии, които сега се случват и още дискутираме по тях, тази тиня няма да ги има. Прокуратурата трябва да извади меча и да не го прибира. Всички започнати неща трябва да стигнат докрай. Трябва да се приемат редица мерки, които новият кабинет трябва да реши по отношение на МВР, на ДАНС.

Да се
преразгледа
цялата структура
на МВР,

ако трябва, да се разформирова и да се изгради наново, да се обсъди бюджетът му. Но трябва да изживеем този катарзис, за да можем по-спокойно да решаваме икономическите си проблеми.

- Защо подслушването се превърна в такъв голям проблем, след като знаем, че винаги го е имало?

- Изпъкнаха няколко неща, които по-рано не са били наяве. Преди при подобен скандал виновният си отиваше. Спомни си Румен Петков с Братя Галеви. Дори главният двигател за напускането на Петков беше Минчо Спасов, председател на комисията по вътрешна сигурност, който е член на тройната коалиция. Той беше от НДСВ и въпреки това с действията си в парламента доведе до оттеглянето на Петков като министър на вътрешните работи. Цветанов да се е оттеглил с далеч по-страшни обвинения и провинения?

Другата причина е, че се оказа, че те се подслушват тотално. Още не сме разбрали кои журналисти и кои политици от опозицията са подслушвани незаконно, което е достатъчно скандално, на криминална основа. Това е събиране на данни, същото, което се вършеше по-рано от Шесто управление.

Оказа се, че се подслушват дори помежду си. Сами започнаха да се топят едни други, цялото им мъжкарство отиде на кино. Оказа се, че са жалки и подли страхливци и като вземе някой да потъва, хваща по-горните да потънат и те. Мирослав Найденов видя какво направи.
Смяташ ли, че Цветанов, като загази сега, няма да започне да топи и Бойко? Ще започне. Няколко пъти отправи предупреждения. Каза: За всичко съм питал министър-председателя.
В резултат на цялата тая кал, която започнаха да си хвърлят, изскочи това, че те се управляват като мафиотска групировка. Излиза, че цялата демократична основа, на която уж се гради обществото, е камуфлаж.

Това не е било. Знае се, че е имало фалшификации с бюлетини, но такъв гигантски номер като с тези бюлетини не е имало.

- И все пак всички партии признаха изборните резултати, което доведе до поредица от оставки в десницата. На много хора им е тъжно.

- Трябваше малко по-рано да им стане тъжно. Те и досега не признават главната причина, която доведе до провала им. Това е отношението към ГЕРБ. Костов и СДС се скараха на тая основа. Остатъчното СДС си върви с ГЕРБ, иска да прави съюз с него. Костов, който отначало подкрепяше ГЕРБ, малко по-далновидно накрая мина в пълна опозиционност. Не искаше да се ангажира, защото разбра, че това е губеща политика. Така се разделиха. Но петното върху десницата, че това е част от ГЕРБ, остана. Немалка част от водещите фигури в десницата дори излязоха с призиви: "Гласувайте за ГЕРБ, за да спрем БСП." Е, спряха го.

Нямаха елементарната далновидност, че ако ГЕРБ победи и управляваше, това щеше да означава, че

дясното
пространство
завинаги щеше
да е окупирано
от ГЕРБ

Ако ГЕРБ загубеше изборите, а десницата беше в парламента, тя като опозиция на левицата щеше да се консолидира, а не да бъде изместена и заличена. Може и да възникне нещо ново и синьо, но трябва да го направят съвсем млади и нови хора.

- Наесен ще има ли предсрочни избори?

- За страната е по-добре да има правителство и то да успее да оцелее до зимата. Стигне ли до зимата, значи ще оцелее и до пролетта. Ако изкара есента, значи тръгва на добре, ако хората усетят, че им се оправя положението.

Няма друга причина освен паритета, която да ни кара да бъдем толкова песимисти. Като полза е по-привлекателно да бъдеш песимист, тъй като е много вероятно да се сбъдне. Когато си оптимист, казват, че изказваш чуждо мнение. Даже и да познаеш, никой няма да се сети после. Аз пък ти казвам, че правителство ще има и то ще успее.

10 аргумента "за" програмно правителство

Васил Проданов, в."Труд", 14 май

Тези дни гледах американско изследване, според което една трета от гражданите на САЩ смятат, че проблемите в тяхното общество скоро ще трябва да се решават с въоръжено въстание. Ако е така в цитаделата на либералната демокрация, то какво ли си мислят българите в нашата периферна и много по-крадлива и катастрофична либерална демокрация?
Ненавистта към политиците нараства, а в същото време немалка част от тях или политическите наблюдатели продължават почти дрогирано да повтарят, че не какво да е, а само партийно правителство би трябвало да управлява България. Идеята за непартийно и програмно правителство се посреща на нож. А защо?
1. Обяснява ни се колко лошо било програмното правителство на Димитър Попов. Но нека да вземем нещата в сравнителен план. Да не би партийното правителство на Филип Димитров да демонстрира по-добри резултати? А това на Жан Виденов? А катастрофата при ГЕРБ, свален с народни протести и камъни? Всъщност и досега това си остава един от най-уважаваните министър-председатели.
2. Програмното правителство е шанс българите да бъдат управлявани от експерти и технократи, а не от калинки. Да си припомним гигантската некомпетентност на голяма част от парламентаристите и безбройните поправки на законите. Програмното правителство ни дава възможност да управляват не министри, намерени на някой кръстопът, а такива, които са се доказали в управлението на големи и сложни системи.
3. Политици и политолози се надпреварват да ни убеждават, че програмното правителство било “безотговорно”, че било “правителство на грабежа”. А какви бяха партийните правителства през тези 23 години, дали при тях грабежът бе по-голям или по-малък? Дали не се държаха в повечето случаи като партийни клики? Не е вярно, че партийното правителство носи отговорност, за разлика от програмното. Катастрофата на българския преход към капитализъм е резултат на системата на колективната безотговорност на партийните правителства.
4. Програмното правителство е важен механизъм за обединение в едно силно фрагментизирано политическо пространство, в което в същото време непрекъснато се говори, че “десните не са истински десни” и “левите не са “истински леви” и сред десетките партии и коалиции, участващи в изборите, често трудно можем да открием съществени различия.
5. “Програмното правителство е кукла на конци”, беснее Борисов. Напротив. Досега парламентът бе кукла на конци при партийните правителства. По конституция сме парламентарна демокрация, но с партийните управления тя бе нарушавана, тъй като доминираше изпълнителната, а не законодателната власт. Сега именно ще се реализира водещата роля на парламента и парламентарните сили.
6. Процесът на вземане на решения не само може да се забави от неизбежните консултации, но и лесно може да бъде блокиран, казва критичка на програмното правителство. Напротив! След като има стратегическите програмни ориентири и има опита и експертността, то много по-лесно може да взема решения, отколкото едно партийно правителство от калинки. Та нали екипът на Борисов бе пример за неспособност да се вземат решения, на колебаене по няколко пъти на ден по един или друг проблем.
7. Всяко правителство изпълнява програма, казват някои. Да, ама не. Каква беше програмата, която изпълни партийното правителство на ГЕРБ? И нали проблемът на досегашните партийни кабинети бе, че се приеха между 200 и 300 стратегии и куп програми, но те не се изпълняваха?
8. “Програмното правителство има ограничен времеви хоризонт”, казват критиците му. И какво от това? И всяко партийно правителство има ограничен времеви хоризонт от четири години, но за разлика от програмното неговото мнозинство в парламента не му поставя въпроса защо не си изпълнява програмата.
9. “Липсва му политическа представителност”, твърдят противниците на програмното правителство. А какво е представителството на партиите и коалициите от партии? То не се ли определя от доверието на гражданите към партиите? В България има вълна на негативизъм към политиците и политиката, към партиите. Единственият начин да се върне доверието към държавата и нейните институции, е да се намали ролята на политиката и политиците там, за сметка на експертите и технократите в изпълнителната власт.
10. Наскоро в една програмна статия, озаглавена “Бъдещето на историята” Франсис Фукуяма се оплака, че либералната демокрация не работи в Америка и се е превърнала в олигархия. И че китайските лидери вземат по-рационални икономически решения от американските. Папата на либералната демокрация ни казва, че правителствата в цитаделата на тази демокрация не вземат рационални икономически решения. У нас в периферията на тази демокрация партийните правителства през изминалите 23 години вземаха не просто по-малко рационални, а катастрофални икономически решения. Защо тогава да настояваме отново за такива правителства?

Иван Костов: Споделям с вас последната си опора

Иван Костов, Дневник.бг от Фейсбук, 13 май 2014

Това е лично обръщение към членовете и симпатизантите, към привържениците на "Демократи за силна България", към тези, които сами се наричат "костовисти".

След загубата на изборите увереността ми е силно разколебана. Днес споделям с вас последната си опора.

Сигурен съм, че ще преживеем тежки изпитания като общество и ние с вас като общност. И точно така съм сигурен, че вие последни ще се поддадете на хаоса и разпада, които ни обхващат.

Сигурен съм, че вас вярата и надеждата ще ви напуснат последни. Сигурен съм, че ако намерим отново път към доверието на избирателите, това ще бъде, защото вие ще пренесете през душите си товара на разочарованието и отчаянието и ще намерите в себе си сили да продължите напред.

Сигурен съм, че ако някой може да намери изход от кризата на отечеството ни, това сме ние, но само заедно с всички вас.

Също така съм сигурен, че вие не искате от мен да пожертвам достойнството си заради каквото и да било. Ние никога не сме искали това един от друг. Ние поставяме човека в центъра на политиката, а не партията, страната или нещо друго.

Сигурен съм, че макар да го считате за несправедливо, разбирате, че съм превърнат в гръмоотвод на злобата и завистта в българската политика. Че съм станал последното оправдание за безпомощността на негодниците, некадърниците и просто на тези, които не искат да носят отговорност за каквото и да било.

"Демократи за силна България" не е създадена да брани мен, а да решава проблемите на българските граждани. Сигурен съм, че ще бъдете облекчени, когато над вас спре да тегне този прокълнат мит.

Сигурен съм, че имаме достатъчно сили, за да ги предадем на новия си водач и да му бъдем най-силната опора.

Накрая съм сигурен, че няма да се превърнете в най-голямото разочарование на живота ми, като изоставите каруцата и магарето си в калта. Защото вие сте вярващите и почтените в тази изстрадана, продавана и предавана земя, България.

90-те години, втори дубъл

Ивайло Дичев, 24 часа, 13 май

България се върна в началото на 90-те, този път с ГЕРБ в ролята на консервативната БСП. И тогава хората не поискаха промяна, не разбраха какво им казват разгорещените софийски интелигенти. Тогава БСП - засилена от това, че всички бяха срещу нея спечели пирова победа: студентите окупираха университета, палатките разцъфтяха из центровете на градовете, с една дума, започна отчаяната война на едно образовано малцинство срещу инертната маса, една война, чиито поражения усещаме и до днес. “Не може да бъде” звучи и сега, както през 1990-а, е, няма сълзи в очите, може би защото другият лагер днес никого не вдъхновява.
Не знам как ще се развие ситуацията днес. БСП очевидно се боят да поемат управлението. Що се отнася до ГЕРБ, те просто трудно биха могли да управляват отново в каквато и да е констелация, защото омразата, която отключиха, им се
връща.

Не знаем и какво последствие може да има върху единството на тази партия евентуално наказателно производство срещу строителя , г-н Цветанов, човек, очевидно мразен тайно от своите. Какво би станало, ако вътре в нея либералните сили надделеят над полицейските, ако те роди ГЕРБ с човешко лице наместо мутра?

Учудващо доброто им представяне обаче показва, че всяка революционна вълна по нашите земи ражда контрареволюционно цунами: хората се уплашиха и решиха да “изключат” политическия бушон, гласувайки масово пак за тях. Въпреки мизерията, въпреки скандалите. Явно онова, което говори интелигенцията, не само няма значение, но поражда обратен ефект сред електората. Дори прокурорски разследвания тук се възприемат като “компромати”, а самозапалванията на гражданите – като “сценарий”. Какво се прави в подобна ситуация? В арабския свят почнаха да хвърлят бомби, да се надяваме, че застаряващото население у нас поне на това не е склонно.

Наред с недоверието на гражданите към медийните говорители от всякакъв тип наблюдаваме нещо още по-тревожно: дива схватка вътре в самите политикономически
елити, каквато пак от 90-те не бяхме виждали.

Няма какво да се лъжем, стабилността на едно общество е резултат от добре разпределените територии сред силните на деня. Ситуация, в която никой не вярва в демократичната процедура, “коалиция” е мръсна дума, а основната форма на политически дебат -  обещанието да вкараш противника си в затвора, говори за отчаяна битка там горе, за чиито причини можем само да гадаем (кризата? няма какво вече да се приватизира? На сцената излизат нови мераклиии?...). Обикновеният човек злорадства наивно пред тези сблъсъци без да си дава сметка, че когато атовете се ритат, магаретата най ги боли.

Няма съвършени избори. Единственият начин демократичният процес да бъде легитимен, това е победеният да признае резултатите. Усещането за тотална манипулация, което остана от подслушванията на Цветановото МВР, купеният с огромната държавна субсидия ромски вот и съмнително напечатаните бюлетини вече представляват бомба, заложена във всяко следващо управление. Въпросът според мен не е в конкретните простъпки, а в това, че последното управление ни върна във времето на класовата борба, където политическият противник е враг, с който се воюва на живот и смърт. Може ли да се възприема като честна игра, в която единият седи с пистолет под масата, другият - с кама в ръкава?

Как може  да излезем като общество от този капан? Разбира се, няма да е лошо някой партиен лидер най-сетне да влезе в затвора за измами, освен противните низови търговци на гласове, които обичат да ни показват. Но само полицейски акции няма да върнат доверието. Единственият път към съгласие минава през решителна подмяна на политическата класа. Силата на демокрацията не е в това, че после идва някой по-добър, не че идва нов играч, а че старият си отива заедно с негативите, които властта е натрупала при управлението му. Само частично отстъпи Станишев (като обеща да не е премиер, ако спечели), на Борисов изобщо не му минава такава мисъл през главата. Отделно - пожизнените лидери на по-малките партии. Не ме разбирайте погрешно, не говоря за роене на нови формации, а за една нормална смяна на поколенията вътре в установените организации, които са верни на ясно определени идеологии.

Заслужава да разсъждаваме и върху прекрояването на политическото пространство. По основната ос се разполагат двете масови, за да не кажа популистки формации, които имат почти изравнени сили. Макар едните да имат по-лява (разбирай: проруска), а другите - по-дясна (разбирай  проамериканска) риторика, съществените разлики трудно се улавят.

Едните строят “Белене”, другите строят магистрали; едните въвеждат плосък данък, другите го сакрализират; едните раздават обществени поръчки на избрани фирми, и другите раздават на други избрани фирми.

Разлика все пак има и тя е в стила. Отборът на червените играе малко старомодно, бюрократично, с известна соцносталгия в стил “Една българска роза”, без рискове и изненади.
Отборът на новите сини е брутален, лидерски, но близък на народа именно със семплите си нрави и непретенциозното образование на кадрите си. Е, тези разлики не са ли достатъчни, за да мразите съседа, който вика за другите? По стадионите се бият и за много по-дребни символики.

Очертава се място за една малка, елитарна дясна партия.

Такава доскоро бяха костовистите, сега там опитва да играе и г-жа Кунева. Бог знае защо не са заедно, може проблемът да е поколенчески, може да е просто психология. От другата страна можеше да се появи лява елитарна партия от типа на немските зелени, само че това не се получи – нашите природозащитници се пазят като от огън както от “лявото”, така и от “дясното”. Което не значи, че са “център”. Така или иначе скоро няма да ги видим в парламента, ще имат време да избистрят идеологията си.

Наместо това вляво отидоха националистите, където изненада очевидно е Националния фронт за спасение на България. Ако забравим за миг междувоенната им риторика, оцветена тук-там с нотки расизъм, те спокойно биха могли да бъдат нова версия на партия, стояща отляво на БСП, каквито има навсякъде в континентална Европа. Впрочем същото развитие се наблюдава при “Атака” и, макар тези две формации да са трудносъчетаеми днес (Пак поколения? Психология?...), потенциалната тежест на подобна нагласа става значителна.

И ето я сега загадката на българската политическа душевност: малките съответно десни и леви формации отказват да взаимодействат с масовите си аналози. Непрекъснато се появяват съмнения, че те ще влязат в договорка с другия лагер (например Кунева – с БСП). Самата подкрепа на “Атака” за ГЕРБ през първите две години на мандата показа, че стилът  “Борисов” (”легни – падни, всички в затвора!”) се оказа по-важен,  отколкото все по-лявата идейна насоченост на тези атакисти, които критикуват охотно неолибералната политика на ГЕРБ.

Ако стилът е по-важен от съдържанието, разбираме защо партии се раждат от тв програми, защо певци опитват да последват Бепе Грило, а фантазии за “промяна на системата” изместват конкретни стъпки към промяна на обществото ни. Цялата ни политическа система започва да напомня субкултурна сцена, където металисти   се псуват с чалгари  и цесекари се налагат с левскари. Малко страсти, после – рахат! Въпросът е иска ли нашето общество да си даде труда да промени нещо? Да реформира пенсионната система? Да промени избирателната система?
Или поне да престане да паркира на тротоарите?...

За жалост по-сладко е да си лежиш в блатото и да псуваш телевизора. Не зная дали отново ще се появи такова активно малцинство като през 90-те, което да разтърси апатичните ни съграждани. Да се надяваме, че ако пак започнат протести, гражданите ще са си взели поука от февруари и наместо да обругават едновременно конституцията, монополите и чуждите инвеститори,  ще се организират около ясна програма за промяна на обществото ни.

Генерал Б. и жените Му

Виктория Миланова, Webcafe.bg

В страна, в която Златките са символ на женственост и чалгата е официална доктрина, няма кой друг да олицетвори мъжествеността, освен Бойко Борисов.

Бойко Борисов не обича жените, но пък те много го обичат. Този мазохистичен принцип на обвързване на съвременната българска домакиня (или както е станала напоследък известна - бг-мама) както интимно, така и с авторитети от по-висок порядък, е дълбоко залегнал в народопсихологията. И крепи сегашното правителство. Тя от край време си търси силно мъжко рамо.

Което завършва с още по-силен юмрук. Често смята челните сблъсъци с него за признак на истинска, изгаряща и страстна любов. Копнее да продаде покорството си срещу финансова сигурност и малко разврат по пътя към сигурността не й пречи на самочувствието и моралните устои.

Публична тайна е, че електоралната мощ на ГЕРБ (а това означава на Бойко Борисов, защото ГЕРБ - това е той) се крепи на нежните рамене на БГ-мамите. И колкото по-гадно се държи той с тях, толкова по-мил им става.

Защо Бойко не обича жените?

Бойко Борисов е як и здрав като бик. Дава на журналистки да му пипат мускула, а след това кокетничи, че е простодушен, но пък това го прави земен и близо до обикновения човек. Честно казано, когато лягам на операционната маса, съм напълно съгласна да ме оперира противен надменен, но гениален задник като д-р Хаус, а не простоват и земен тип, който ще ме заколи като прасе и след това ще плаче с искрени сълзи за мен.

Същото важи и когато избирам на кого да дам правото да управлява държавата, в която живея. Но се оказва, че не всички държат на експертността като мен и един мускул е много по-силен аргумент в женските сърца от умението да се ръководи сложна машина като държавата.

Кой обича повече жените - този който мълчи като темерут и репортерите се налага да го гонят по коридорите за една дума, но пък осигурява добри надбавки за майчинство и гарантира медицинска помощ? Или този, който грее от всички екрани и вестници, дава на жените да му пипат мускула и след това бастисва привилегиите на студентките-майки и съсипва здравеопазването?

Пипането на мускула на Бойко Борисов е една от най-забавните случки в новата българска политическа история, заради която очаквах да скочи поне една женска организация, но това разбира се, не се случи.

Пиклата с имунитет

Още като главен секретар на МВР, на събитие в Слънчев бряг, удобно разположен сред полуподмокрени журналистки, които се пляскат през ръцете, за да успеят да се доберат до бицепса му, обяснявайки неволите си със съдебната система, която представете си, имала наглостта да иска доказателства за вината на арестуваните от МВР, Бойко се изцепи с целия си чар: „И какви са тия съдии - някаква пикла ми завършила миналата година и вече е с имунитет."

Полът на пречката пред величието му е категорично определен. Пиклата с имунитет. А не това, че не събира доказателства за престъпниците, и подчинените му бичмета от МВР правят ефектни акции, завършващи със съдебен неуспех. Не, в никакъв случай! Журналистките вместо да зададат още въпроси и да го размажат за тази реплика, услужливо и похотливо продължават да хихикат.

Патриархален сексапил

Бойко има типичен патриархален сексапил. Обградил се е с безлични фигуранти, за да грее сред тях като ярко слънце.

Всеки неудобен се жертва и изритва. Патриархът се нуждае от йерархия, която да оглави, не се интересува от опцията да бъде пръв сред равни, както гласи класическото определение за успешна демократична управленска философия. Обижда политическите си опоненти на хомосекуализъм. Гейове и меки китки бяха наречени и Сергей Станишев, и Яне Янев. Сякаш ме интересува какво прави в леглото си някой, ако има държавнически качества.

Точно като на тъпа блондика ми обясниха, че този не може да ме управлява и не е прав, защото не е достатъчно мъж. И не ми казаха нищо рационално и логично за качествата му на политик. За сведение на хомофобските пи ар-и на Бойко, сто пъти предпочитам да живея в Берлин с кмет гей, отколкото в град с талибанско мустакато мъжкарско управление от Третия свят.

Странно, но гейската линия в PR-a на Борисов беше много успешна и сред жени, и сред мъже. Дами, които се връзват на подобна мачовска манипулация, не копнеят за новия мъж на ХХІ век, онзи чувствителен, нежен и разбиращ ги тип, който ще ги подкрепя да се развиват като хора, ще им бъде равностоен партньор и ще им доставя истинска наслада в леглото. Те копнеят за здравата ръка, която ще ги отърве от необходимостта да мислят с главите си, да работят, да постигат успехи, да бъдат самостоятелни, ще ги осеменява и ще ги издържа. (Апропо, властта и това ни предложи - да ни направи деца ин виво.) Те са истинските жени според официалната българска чалга-доктрина, а Падре Падроне е истинският мъж.

Имитация на успех

Жените, които Бойко Борисов издига около себе си, по принцип са карикатури и нямат нищо общо с образа на успялата жена, която сама си е пробила път към върховете на обществото.

Шегите с Искра Фидосова са толкова много, че понякога ми става жал за нея.

Цял свят разбра каква е компетентността на Румяна Желева, когато я изпитваха за еврокомисар.

Цецка Цачева скочи от селсъвета право в креслото на председател на Народното събрание, а когато се пропускат толкова много стъпки в нечие развитие, то значи, че имаме задкулисно обещание за послушание и издигане на безопасен човек чрез висше благоволение.

Начело на София е плаха, мила, сладка учителка по руски, която няма никаква опасност както да окраде патрона си, така и да покаже някакво самостоятелно мислене.

С една дума - харем от добри женици, които с нищо не застрашават блясъка на патриарха. Към тях напира цяла орда журналистки, готови да пипат мускул и каквото друго им предложат, за да се окъпят в сиянието на Патрона. В същото време жените от другата страна на барикадата, които са по-устати и неуправляеми, се обиждат на липса на женственост, сякаш Фидосова, Желева и Цачева са грели години наред от кориците на женските списания.

Бий ме, обичам те

Според официалната статистика една четвърт от жените в България признават, че ядат бой в семействата си. Говорим само за случаите, които са стигнали до спешните отделения и са били документирани. Което означава, че са само върха на айсберга. И дори изобщо не споменаваме случаите на психически тормоз, които у нас се смятат за ферплей.

И като капак на всичко медиите обилно ни рекламират най-редовно Златките и техните могъщи спонсори като успешен модел на междуполови отношения, вместо жени, които са изкатерили някоя обществена стълбица благодарение на качествата си.

При така очерталата се конюнктура Бойко Борисов е напипал най-точния път към сърцата на женския електорат. Лошо отношение, увъртания, по някой мръсен майтап тук-там, за да ги разсмее, пляскане по задника, мускули, здрава ръка, здрав юмрук, биене в гърдите „Аз съм най-големият мъжкар!" (съвременната версия на „Булгар! Булгар!"), голи снимки от фитнеса по космати гърди, футбол... И мрачен поглед, в който е стаена вечната заплаха: „Ей сега ще ти се обидя и повече няма да те обичам!" БГ-мамите си падат по тези неща.

Иван Костов: Цветанов и Борисов да понесат отговорност

Интервю пред Vesti.bg, 8 май 2013

- Остават четири дни от предизборната кампания, доволен ли сте от хода й досега?

- Ако имаше още 10-14 дни, щеше може би изборите да свършат по съвсем друг начин. Тенденциите са такива - положителни за нас и силно отрицателни за други.

- Имам предвид случи ли се кампания в полето на идеите или връх взеха скандалите?

- Да. Нашата кампания с много труд успяхме да я удържим в руслото на предварително начертаната програма. Нашата кампания е там.

- А с какво се отличават идеите на ДСБ, почти всички партии говорят в програмите си за доходите, за безработицата?

- С анализа. Ние сме единствените, които не обещаваме доходи и не обещаваме заетост, а казваме как ще го постигнем - като променим обстоятелствата, като защитим пазара, като елиминираме злоупотребата с власт на политици, на администрация, като дадем финансови облекчения. И особено сега - в последната част на кампанията, като показваме как ще гарантираме върховенството на закона.

Защото това, което нашият анализ сочи е, че в България няма върховенство на закона и поради това има върховенство или на престъпници, или на монополи, или на политици, няма значение кой е взел върховенството в едно безвластие, в едно хаотично състояние.

- А какво трябва да се случи в съдебната система? Преди година казахте, че правосъдието ни действа на две нива - едното ниво за определени хора, второто - за обикновените хора.

- Това е повече от очевидно, това е ясно. Градският прокурор на София защо си подаде оставката? Защото го чуваме как е действал, вижда се, че действа на две нива.

Върховенството на закона не е дума. Това означава всички да приемат и да се подчинят на писани правила, а правилата да се привеждат в действие от съда и прокуратурата да накара всички да спазват закона. Това означава. Това го няма в България.

Това го няма и затова трябва да има радикална реформа на съдебната система, трябва да има промяна в Конституцията. Висшият съдебен съвет е един нелеп орган, който защитава само корумпираните си представители. Там трябва нещата дълбоко да се променят.

Това трябва да е власт, която да носи отговорност за себе си, съдебна отговорност, а прокуратурата трябва, както на практика изпълнява политически задачи, да носи и политическа отговорност, т.е. да бъде в изпълнителната власт. Много неща ние сме разписали директно какво да се случи в съдебната система, няма да влизам в детайли. Но ВСС трябва да се избира само от съдиите.

Много неща трябва да се променят, там трябва наистина да има дълбока промяна и нова организация.

Самото МВР трябва да има мощен контрапункт в лицето на прокуратурата и на съдебната система, а не както е сега - да доминира над всички останали.

- Одобрявате ли идеята да бъде извадена от МВР службата, която се занимава със специалните разузнавателни средства?

- Да, разбира се, може да отиде към правителството. Ние това сме го предвидили в нашата програма, не е чуждо, това е наше предложение.

Или това, което видяхме - една значителна част от експертизите, които се произвеждат от МВР, са напълно подчинени на политическата воля на министъра. В смисъл фалшифицират се психиатрични експертизи, психопрофили, унищожават се доказателства, както беше в случая със самоубития Стоев в Перник, за който изведнъж се оказа, че няма качествени натривки, а истинската причина е, че той няма барутни частици по ръцете. Той се е застрелял, без да остави барутни частици по пръстите си, невероятен изстрел някакъв е произвел. И всичко това, за да не се каже кой го е застрелял.

Не може тези органи, които дават тези експертизи, които са за съда, не са за МВР, а тези експертизи да остават на разположение в МВР и да се манипулират, защото волята на министъра е една или друга, или защото волята на началниците е такава.

В МВР трябва много сериозно да се променят. Освен това половината са чиновници в МВР, държавата плаща скъпи пенсии и рано пенсионира хора, които нямат нищо общо с полицейската служба или с дознанието.

Трябва, както навремето е било, във всяко село, в което има изборен кмет, да има и полицай. Това казваме ние. Да охраняват училищата, те в момента не охраняват училищата, там има ученическо насилие, продажба на наркотици...

Трябва по-голямо внимание към хората.

- Кои са другите сфери, които бихте посочили като приоритетно нуждаещи се от реформи?

- Основното, което трябва да разбере българското общество и българският избирател е защо в България западна и изчезна инвестиционната активност, защо няма хора, които да инвестират в производство.

Защото има страх, защото няма бизнес климат, изобщо икономическият климат е лош, защото мутрите и МВР малтретират бизнеса, това е тъжната истина. Рекетират го, изнудват го, насилват го. Дали с изкупни цени, дали с това, че не позволяват да има борси и тържища за българска продукция, дали защото вкарват контрабанден внос, но те съсипват бизнеса и са основните виновници в момента.

Това казват примерно хората в Кюстендилско - защитете ни, за да не ни купуват черешите на безценица, за стотинки, а ги продават по 4 лв. в София. Кой взема разликата между тези 10 ст. или хайде да са 50 ст. и 4 лв.? Кой я взема? Ами той е виновният, защото добавената стойност се отнема от производителя.

Как да има при това положение раздвижване в българското земеделие, особено там, където наистина мощно е притиснато от мутрите? А с всичко е така - с дома, с бизнеса.

Затова казахме, че МВР трябва да се оттегли от рекета върху бизнеса. И ГДБОП не може да си позволява това, този човек Флоров, който беше шеф на ГДБОП, трябва да му бъде потърсена отговорност. Самите те произвеждат компромати, подслушват бизнесмени и след това ги рекетират.

- А Вие, понеже сте в политиката от началото на промените, имате ли някакво обяснение защо повече от 20 г. като че ли МВР не е реформирано, в другите страни от ЕС в МВР не са съсредоточени толкова правомощия?

- Там възкръснаха най-грозните практики на комунистическия режим и на репресивния му апарат - незаконно подслушване, полицейски тормоз, терор, какво ли не. Това е рецидив. Върна се махалото, защото такива хора управляваха страната, които върнаха махалото на комунистическия страх. Предпочитат да управляват така хората - със страх.

- А другите сфери, в които са най-наложителни реформи?

- Най-належащо е реформирането там, където може да спре демографската катастрофа. Да имат сигурност хората за здравето си, за бързата помощ, за болничното здравеопазване, за здравето на децата си, на възрастните. Защото ако малко се подобрят показателите, България ще спре да изчезва като нация. Ако сме на европейските стандарти по показатели като смъртността при деца до 1 година, ние няма да намаляваме като нация, а ние изпускаме децата дори.

След това - да има сигурност за децата в училище, защото няма.

Другото - знаете ли от какво умират българите? Те са в постоянен стрес, недостигаща пенсия, не могат да платят сметки, няма как да се справят, срам от децата, срам от комшиите и т.н., това ги погубва. Те нямат сигурност през парите, които получават за 40-годишния си трудов стаж. И в това отношение ние сме предвидили редица промени, без които не може просто да продължи напред това общество.

Ако вие се пенсионирате тук, вие ще загинете, защото нямате сигурност през заплатата, която получавате. Представяте ли си какво е посланието на България към поколението, което е примерно във втората половина на житейския си път. И те какво правят - търсят начин да отидат някъде, където има система, даваща сигурност.

И другото е грижата за социално слаби, за деца-сираци и тези, които родителите им не могат да ги отгледат, както и грижата за хората в гетата.

По отношение на ромите политиката трябва да се промени, те трябва да получат занаят, да бъдат обучени, да имат квалификация, а не да бъдат възпроизвеждани като избиратели на някоя партия, просто защото си мислят, че ръката, която им дава социалните помощи, всъщност ръката, която ги превръща в зависими и безпомощни хора, е ръката, която трябва да целуват.

На практика тази система трябва да се промени, трябва да кара хората да влязат в пазара на труда. За 12 г. цяло поколение лентяи произведохме с тази система. Социална подкрепа е нужна, но срещу социална отговорност и социални ангажименти, иначе какъв смисъл има и накъде отива държавата.

- Днес подписвате, заедно с други партии от досегашната опозиция, за паралелно преброяване на гласовете на изборите. Как ще отговорите на заявеното от лидера на ГЕРБ, че се готвите, заедно с БСП и Местан, да оспорите изборния резултат, ако ГЕРБ води?

- Те откъде знаят какво се готвим да правим? Паралелното преброяване се прави на фона на това, което се случва. Ние, ако не вземем мерки, когато ги виждаме с истинските им разкрити лица - този Цветанов, този Борисов, значи сме някакви безнадеждни глупаци и наивници и въобще не трябва да ни има.

Ние трябва да вземем мерки, защото тези хора са направили организацията за изборите. Служебното правителство един Господ знае какви възможности има да задвижи нещата, министърът на вътрешните работи е специално назначено лице от Борисов и от Цветанов, това е вън от всякакво съмнение.

Знаете ли те всъщност какво казват по този начин: "Дръжте се с нас все едно сме истински демократи, политици", а те не са, то е ясно, че не са. Вижте какво правят по отношение на прокурор, какво по отношение на собствените си министри и ние да се държим все едно всичко е наред.

И не е вярно, че няма да признаем изборите. Този, който иска да саботира излизането на България от кризата е точно ГЕРБ, защото ги е страх, че при една стабилизация на България, постигната с много усилия, те двамата ще си получат заслуженото. И какво ще стане с цялата им партия ГЕРБ? А те трябва да си получат заслуженото. Аз обещавам в цялата страна, че ще има комисия в следващото Народно събрание, която ще разследва това, което са създали - престъпна организация в МВР.

- Какво правителство виждате като възможно след изборите?

- Това трябва да подскажат избирателите, всъщност избирателите ще подскажат с вота си къде искат да се намери изходът от ситуацията?

- Вие пръв заговорихте, още преди да бъдат насрочени предстоящите на 12 май избори, за програмно правителство и в хода на кампанията поддържате тази позиция. Според Вас това ли ще е единствената възможност след изборите и как би могло да се случи такова правителство?

- Да, ние сме го обсъдили широко и сме го казали. На нашия акъл идват и след 10, и след 12 години всички. Въпросът е навреме да сме с този акъл.

Партиите трябва да прочетат вота на избирателя. Те трябва да си направят извода какво искат хората. Но преди хората да са се произнесли, да се говори какво ще е правителството и как ще бъде подкрепено...

Аз мога да кажа само за нас. Ние можем да подкрепим само програмен кабинет, който има решителни и компетентни хора и които са абсолютно наясно кои са антикризисните политики, които трябва да приложим. Ако няма такива хора, ако няма такива политики, няма да подкрепим.

- Би ли имало значение с чий мандат ще бъде едно такова правителство, кои други партии биха го подкрепили, изобщо как си представяте този процес, при който би трябвало да се постигне съгласие около определена програма?

- Аз си мисля, че след изборите ще има много политически формации и институции, които ще искат да запазят стабилността, за да започне да се възстановява държавността.

Тези неща, които говорите, са свързани с управлението на страната, но преди да се пристъпи към това, да се придаде управляемост, т.е. да започне да се излиза от социалната криза и от икономическата криза, трябва да се решат ключови въпроси. В България няма държавност в момента, няма държавни институции, които да гарантират елементарна сигурност, за което говорихме в началото на разговора.

Преди всичко останало трябва да се възстанови функционирането на тези институции. Много хора в политическата среда, в съдебната власт и в президентството ще искат да има стабилизация, защото ако не искат, ще означава, че приемат политическата дестабилизация и дестабилизацията на институциите, за да оцелеят двама-трима души, да не ги гонят, да не ги вкарат в затвора. Това не ми се струва изобщо разумно основание.

Защо Иван Костов трябва да влезе в следващия парламент?

Димитър Петров, Livenews.bg, 8 Май 2013

Зная, че немалко хора биха искали Иван Костов да остане извън следващия парламент. Нещо повече, някои от тях мечтаят да го видят в затвора, а трети – ако може, обесен на някое дърво. Не е пресилено да се каже, че лидерът на Демократи за силна България е най-мразеният действащ политик в България.

Само че, когато става дума за държавно управление, подобни „народни въжделения“ трябва да останат на заден план. Иван Костов не само че е нужен на българската политика, но той би следвало да бъде сериозен фактор в нея. Ако следващите управляващи (които и да са те) се вслушват в съветите на Иван Костов, това ще бъде добре за всички български граждани - включително и за онези, които го мразят. Това обаче е по-трудно постижимо, ако Иван Костов е извън парламента.

Иван Костов, заедно със своя екип, на два пъти извади България от тежка икономическа криза (през 1991г. и през 1997г.). Защо да смятаме, че не би могъл да го направи и трети път?

Няма да припомням в какво състояние оглавяваното от него правителство пое дъжавата през 1997 година и в какво състояние я остави 4 години по-късно. Статистическите данни, обема на чуждестранните инвестиции и данъчните регистри от онова време говорят повече от красноречиво. Няма да акцентирам и върху това, че и на тази предизборна кампания ДСБ е една от много малкото партии, които дават адекватни предложения за излизане от кризата, докато други основно се замерят с компромати. Ще припомня обаче, че управлението на една държава не е само икономика – а от друга страна, кабинетът „Костов“ се справи успешно (особено на фона на следващите правителства) и в други сфери. И една от тях е външната политика.

От 1989 година насам, единствено при управлението на ОДС, начело с Иван Костов, България имаше независима външна политика, подчинена единствено на българските национални интереси. Нещо повече, между 1997 и 2001 година България беше регионален фактор на Балканите.

Правителството на ОДС устоя на американския натиск и не допусна България да бъде залята от косовски бежанци.

Правителството на ОДС устоя на руския натиск и не даде въздушен коридор на руските самолети да достигнат до Прищина.

Правителството на ОДС експулсира руски дипломати за шпионаж, а крупни бизнесмени като Майкъл Чорни и Денис Ершов бяха екстрадирани като "заплаха за националната сигурност".

Правителството на ОДС експулсира турски дипломати за вмешателство във вътрешните работи на България.

Правителството на ОДС принуди Ке д'Орсе да отзове шефката на визовата служба на френското посолство в София мадам Натали Коломбел, която буквално се беше изгаврила със стотици български граждани, кандидатстващи за френски визи.

Правителството на ОДС върна националното самочувствие на българите, като венец на тази политика беше изваждането на България от "черния" визов списък на Шенген.

За 4 години България успя да отстои своите интереси в сблъсък с 3 световни сили и една регионална. При това без да има външна подкрепа отникъде. В цялата следосвобожденска история на България това се е случвало само още на два пъти – при Съединението (1885г.) и при спасяването на евреите (1943г.)...

Днес от много места ни убеждават, че „старите муцуни“ в политиката трябва да отстъпят място на „нови лица“. Ами нека да е така – една значителна част от водачите на листи на коалиция ДСБ-БДФ в страната са млади хора, между 35 и 45 години. Радан Кънев (Варна), Петър Москов (Русе), Борис Станимиров (Габрово), Росица Рачева (Монтана), д-р Евгени Чобанов (Добрич), Деница Сачева (Хасково), Неделчо Жейнов (Силистра), Димитър Сяров (Сливен), Георги Караджов (Плевен)... Заедно с утвърдени парламентаристи като Иван Иванов (депутатът, задал най-много актуални питания в 41-ото НС) и Екатерина Михайлова те биха могли да съставят парламентарна група, която да бъде полезна на България.

Не бива да се забравя също, че на тези избори ДСБ е в коалиция с Български демократически форум. Днес все повече българи се обръщат към национализма, но не е без значение какъв национализъм ще бъде налаган в следващия парламент – дали на отрицанието на чуждото, или на утвърждаването на българското.

И накрая: след 4 години управление на ОДС, нито „сините“ бяха замеряни с яйца, нито те отвръщаха с чупене на чаши. А днес коалиция ДСБ-БДФ е една от малкото останали крепости срещу оскотяването – и на избиратели, и на политици.

"Шпигел": България - разядена от корупция, превзета от картели

"Варна е като страната - разядена от корупция, превзета от картели. Един отчаян човек неотдавна се самозапали, смъртта му разтърси мнозина. Идат избори Нещо ще се промени ли?- пита сп. "Шпигел".

Под заглавие "България. В пламъци" авторитетното германско списание публикува репортаж от Варна (magazin.spiegel.de).

"Пламен Горанов, който на 20 февруари се самозапали в знак на протест във Варна, не бе нито първият, нито последният, прибегнал до този отчаян акт - още петима души в България сториха същото. Но 36-годишният варненец се сдоби с най-голяма известност - заради протеста си срещу държавата, корупцията и злоупотребата с власт.

Горанов се превърна в герой за демонстрантите, които в продължение на три месеца протестираха срещу правителството. Из цялата страна стотици хиляди хора излязоха на улицата, само във Варна броят им стигна 30 000 души. Отпорът бе насочен основно срещу високите цени на тока, всъщност обаче обект на атаките бе прогнилата политическа класа. Под натиска на улицата дори се стигна до оставката на премиера Бойко Борисов", така описва случилото се в страната авторът.

"Шпигел" отбелязва, че миналата седмица е избухнал още един скандал, който сериозно обременява бившия министър-председател - подслушан разговор свидетелства за очевидните му опити да потули един случай на корупция.

Цитирано е някакво проучване на неназована агенция, според което 41 процента от гражданите били убедени, че резултатите от изборите ще бъдат фалшифицирани.

По-нататък в публикацията се казва: "Надежда за истинска промяна почти няма. Приближените до някогашните комунисти са си разпределили страната. Те доминират в парламента и в администрацията, взимат най-добрите поръчки, заплашват пресата и са свързани с организираната престъпност.

България е най-бедната държава в Европейския съюз, икономиката е в стагнация, към половин милион българи са заминали в чужбина. Еуфорията от 2007 г., когато България неочаквано рано се присъедини към Европейския съюз, е отлетяла безвъзвратно. Европейският съюз наскоро отказа да приеме страната в Шенгенското пространство.

Като цитира варненския журналист, пишещ за "Капитал", Спас Спасов, "Шпигел" описва ТИМ - групировката, която властва във Варна:

"Стартовият й капитал е натрупан благодарение на контрабанда, хазартни игри, кражби на автомобили, проституция и наркотърговия, като печалбите са били вложени в законни фирми. ТИМ бързо се превръща в империя. "Новата водеща сила в организираната престъпност в България" - така определя групировката американският посланик в свой доклад от 2005.

Днес се смята, че за ТИМ работят 30 000 души. Тя има дялове в авиокомпания "България еър", разполага с шест телевизионни канала, с най-големия варненски вестник и фирмата "Химимпорт", която търгува с нефт, торове, химикали и зърнени храни.

"Варна е снимка на цяла България", казва за "Шпигел" Спасов, представен от списанието като "един от най-добрите познавачи на групировката ТИМ".

"Повечето общински съветници не се интересуват от съдбата на града, а само от собственото си обогатяване. Поради което си "сътрудничат" с ТИМ - най-големия и мощен работодател. Факт е, че почти винаги, когато се разпределят обществени поръчки, от тях се възползват фирмите на ТИМ - с привилегии и без конкурс", обяснява журналистът.

"Ние, българите, не сме по-корумпирани от другите народи. Само че през 1989 г. нямахме истинска революция", смята Спасов. Той посочва, че разлика от Полша или някогашната ГДР старите елити са останали на власт. И след като смениха имената си сложиха ръка на най-апетитните държавни предприятия.

Андрей Райчев: Пенсионирам се от социологията, хората вече не вярват!

Победата на Първанов срещу Стоянов е единственият ми провал 

Интервю на Андрей Райчев пред Агенция Блиц, 4 май 2013

В последното си публично изявление тези дни най-противоречивата и култова личност в българската социология Андрей Райчев намекна доста явно, че след изборите вероятно ще се раздели с професионалното броене на числа, проценти и рейтинги. Пред “ШОУ” той потвърди, че това наистина не са случайно изпуснати думи. Ето защо:

 - Вие наистина ли смятате да се оттеглите от професионалната социология? Не е ли чудно, че публична личност като вас може да се кахъри от четенето на неприятни неща по свой адрес из разни форуми?

- Не са само форумите. Просто вече чувствам една голяма степен на недоверие към числата, които казваме, и мисля, че всички от нашата гилдия са жертви на същото. Аз лично не се чувствам виновен, но това е факт. Не съм казал, че ще престана да коментирам ситуацията, но просто след изборите със сигурност ще вземем мерки със съдружника ми Кънчо Стойчев да излезем от неблагодарната роля на професионални блюстители на политическите прогнози у нас.

- Ако вие страдате от някаква криза на доверие към прогнозите си, тогава какво да кажат колегите ви, някои от които съвсем “професионално” гадаят без всякакви скрупули като врачки на боб развоя на политическите процеси, стига някой да им плаща за това? 

- Това си е тяхна работа. Ние чувстваме, че дошъл часът на младите, които да работят това нещо, просто време е за нови лица. Както и в политиката, разбира се.

- Защо не оставите тези нови лица сами да ви изтикат от сцената по правилата на естествения подбор и приемственост, стига да ги има?

- Младо поколение в социологията има, но просто

ние, старите динозаври, не му даваме възможност да се изявява

Сега ще му дадем шанс да го направи.

- Получава се парадокс. Твърдите, че досега нямате грях към професията и сте оповестявали честно цифрите от проучванията си. Защо тогава я напускате, какви са тези терзания и грижи за младите?!

- Ами то и много политици са абсолютно честни, обаче всеки с времето си. Винаги идва момент, в който трябва да слезеш от сцената. А това са хора, които няма от какво да се срамуват, просто им е свършило времето.

- Вие бягате от отговорното професионално броене на числа и рейтинги, но ще коментирате и анализирате на воля и “безотговорно”, т.е. пак си оставате публична фигура, която отново ще бъде оплювана или възхвалявана по форуми и медии... Как ще избягате от себе си?

- Дали ще бъда публична фигура, не зависи от мен. Ако ме поканят - да, ще се изявявам, но във всеки случай няма да се нагърбвам да обявявам рейтинги и разни такива неща. Просто чувствам, че

доверието към мен се подронва

и се получава едно изхабяване. То не се дължи на факта, че сме пускали лъжи в публичното пространство. Дължи се на това, че много са говорили против нас. Човек се хаби, усеща, че и доверието към него са хаби. Баста!

- Ако сложите ръка на сърце и се върнете двайсет и кусур години назад, ще признаете ли провалите си? А има ли с какво да се гордеете?

- Много се гордея с пет-шест прогнози, които са просто брилянтни. Имаме само един голям провал. Става въпрос за президентските избори през 2001 г. Но това се дължи на мързел, не ме е срам да си го призная.

Беше понеделник и след първия тур сметнахме, че изборите са абсолютно ясни. Петър Стоянов водеше с много и ни стана “ясно”, че ще го преизберат. Отпуснахме се и освен че се отпуснахме, си позволихме да дадем официалната си прогноза още в понеделник, понеже решихме, че няма какво повече да се случи. В сряда обаче стана прословутият скандал между Богомил Бонев и Петър Стоянов в едно телевизионно студио и в крайна сметка се оказа, че на първо място отиде Първанов, тоест - ние сбъркахме грубо - разместихме първия и втория.

Друг случай на разместване на класациите обаче нямаме, като изключим дистанциите, но то е нормално, защото това са тънки и неясни неща до последния момент. Но няма друг случай, в който да сме казали: тоя ще спечели, а тоя ще е втори и да сме сбъркали.
Всъщност

вторият ни шанс да сбъркаме грубо, да стане голяма грешка, е сега

- Каква голяма грешка може да стане сега?

- Ами 90 на сто от агенциите дават преднина на ГЕРБ пред БСП, но това може да не се окаже вярно. Изключвам, разбира се, търговията с гласове на едро, което не е в областта на социологическата наука.

- Защо толкова почти единодушна прогноза може да не се окаже вярна?

- Ами просто защото в страната има страх.

- От какво?

- Ами от какво ли не. Но не твърдя нищо със сигурност. Аз не съм магьосник. Виждам и чувам само това, което хората ми казват. Тези хора ми казват едно, обаче индиректните ми впечатления са, че може да има много голям скрит опозиционен вот. Казвам само, че може. Така че предупреждавам публиката, че може друг да спечели. Но казвам само “може”... 

Борисов и Цветанов - новите братя Галеви

Мястото на бившия премиер е зад решетките

ГЕРБ се разцепи. Не заради слухтенето на Цветанов, нито заради закъснялата „принципност" на Мирослав Найденов.

Тома Биков, Отблизо, 3 май 2013

Разцеплението на партията, която допреди няколко месеца контролираше всички системи в държавата, прилича на разпад на организирана престъпна група, която е попаднала под ударите на закона. В престъпния свят подобни случки се срещат често. Когато член на престъпна група попадне под ударите на закона, той се опитва да смекчи наказанието си, като свидетелства срещу съучастниците си. Това не е незаконно, а честа практика в борбата с организираната престъпност. В средата на миналия век голяма част от мафиотските босове в САЩ са били съдени благодарение на показанията на техни съучастници.

В случая на ГЕРБ бившият земеделски министър Мирослав Найденов и бившият депутат Емил Димитров са тези, които са решили да се спасят за сметка на бившите си началници. Първият обяви, че има доказателства за това, че бившият вътрешен министър Цветан Цветанов е подслушвал незаконно, а вторият съобщи за група в МВР, която е изпълнявала мокри поръчки. Семействата и на двамата бяха евакуирани в чужбина поради страх от отмъщение. Днес Найденов, подобно на редица други бандити, решили да спасят кожата , като предадат бившите си приятели, е защитен свидетел на прокуратурата и паралелно с това срещу него има повдигнати три обвинения, които съвсем спокойно могат да го вкарат в затвора. Не бива да забравяме, че бившият земеделски министър и бившият депутат Димитров бяха едни от най-явните престъпници в бандата, която доскоро управляваше страната. Не е тайна, че двамата в продължение на четири години представляваха две от многото черни каси на ГЕРБ. Затова, ако те са готови да изнесат истината за организацията на Борисов и Цветанов, трябва да получат по-меки присъди, но не бива да остават ненаказани.

Този коментар не е политически, а криминален. Разговорът между градския прокурор на София Николай Кокинов, Бойко Борисов и Мирослав Найденов поставя дебата за управлението на ГЕРБ на нови основи.

Това не е вече политически разговор и не се нуждае от политически аргументи. Едва ли в България има нормален политик, който би се съгласил да води аргументиран дебат за ползите и вредите от икономическата политика на ГЕРБ например. Предизборната кампания на бившите управляващи приключи с факта на оповестяването на записа, който по всяка вероятност е направен от самия Найденов. А все още сме в средата на предизборната кампания. Българската политическа система се разпадна не защото чухме записа, а защото в последните четири години организираната престъпност последователно и методично овладя всички власти в държавата. Сега Борисов и Цветанов се държат като братя Галеви , които, преди да бъдат осъдени, често се шегуваха с журналистите и с обвиненията към тях. Не е лошо главният прокурор Сотир Цацаров да помисли за варианта да повдигне обвинения на Борисов и Цветанов и да ги арестува още в изборната нощ, за да не забягнат зад граница с милионите, които откраднаха, докато се подвизаваха като политици.

Краят на ГЕРБ е близо, но това не означава, че хубавото тепърва предстои. Напротив, предстои ни да изпием цялата горчива чаша на неуспешния експеримент, в който живяхме през последните години.

Предстои ни да възстановяваме щетите от погром, с който ще живеем още дълго. Отчаянието няма да ни помогне. Нито хленчът по изгубеното време. Тези, които ще гласуват за ГЕРБ на предстоящите избори, трябва да знаят, че рискуват да бъдат подведени. Този път те няма да гласуват за Борисов, а за всички онези, които ще го предават и ще свидетелстват срещу него.
Парламентарната група на ГЕРБ този път ще се разпадне бързо под натиска на съдебното преследване. В ГЕРБ такива като Мирослав Найденов и Емил Димитров има много. Фактът, че вече дори Бареков призовава прокуратурата и Европейската комисия да разследват Борисов, е достатъчен, за да си дадем сметка, че пътят на бившия премиер е към затвора, а не към втория мандат, както беше планирал. Разбира се, не бива да забравяме какви ги вършеше Бареков, докато Борисов командореше цялата държава, защото неговата история е доста поучителна. Не бива да забравяме и друго- един бандит може да бъде премиер, но не е способен на нищо друго, освен да върши престъпления.

Николай Слатински - Аз вече знам за кого освен "ГЕРБ" в никакъв случай и за нищо на света няма да гласувам...

от фейсбук

За да формулирам тезата си, се налага да кажа няколко думи за Демокрацията.

Демокрацията доскоро - говоря за либералната пазарна демокрация, гарантирала оттатък 

Берлинската стена 30 години невероятен икономически ръст, уникален жизнен стандарт, оптимално съчетание на свобода и сигурност и смазваща победа над Съветската система, която изобщо не беше лесна и лека за побеждаване - бе почти перфектен работещ механизъм, намиращ най-верните, най-правилните и най-точните отговори на двата въпроса:

▪ КОЙ ТРЯБВА ДА УПРАВЛЯВА? и

▪ КАК ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА?

Но Демокрацията като процедура, е много проста и твърде елементарна формула за вземане на решения – прави са тези, които са повече. При това не тези са прави, които изобщо са повече в обществото, а тези, които са повече при гласуването.
 
Така или иначе, тези, които са повече практически никога не са били прави.

Слава Богу, че всички жизнено важни проблеми на човешкото битие и съзнание не са решавани през вековете с просто мнозинство, а са се раждали в главите на отделни хора и с цената на много саможертви и жертви, изгаряния на клада и разпъвания на кръст са си пробивали път – често въпреки мнението на мнозинството.

Съзнавайки своите слабости, които лесно могат да се превърнат в опасност за обществото при израждането й във формална процедура, Демокрацията е изработила за оптимизирането си поне ЧЕТИРИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ:
 
(1) тези, които са прави, т.е. които са повече, да са колкото се може повече.

(2) тези, които са прави, т.е. които са повече, да изразяват своето мнение колкото се може по-информирано.
 
(3) тези, които са прави, т.е. които са повече, да зачитат и да се вслушват в мнението на онези, които са по-малко и да инкорпорират от него в своите решения онова, което е полезно за цялото общество.
 
(4) тези, които са прави, т.е. които са повече, да изолират и да не допускат крайни, радикални, опасни за обществото, човеконенавистнически и други подобни мнения да могат да влияят на вземането на решения.

Съблюдавайки тези четири допълнителни условия, Демокрацията успешно отстояваше себе си, самооптимизираше се и спомагаше за развитието и социалната кохезия (солидарност, сплотеност, сцепление). И в същото време се разграничаваше от режими, които чрез формалните демократични процедури имитираха демократично взети решения – вкл. формалната (механична) „демократичност” при идването на власт на Хитлер и „общонародното” утвърждаване на волята на Сталин.

Днес България се намира в много тревожна, опасна, симптоматична и критична точка на своето развитие (ако това, което се случва през последните 2-3 десетилетия въобще може да се нарече развитие).

След почти 25 години на Преход, в страната ни се е оформило, набрало е сила и нахъсеност, омраза и реваншизъм едно малцинство от 25% от българите, което мрази демокрацията, по никакъв начин не държи на нея, смята я за нещо вредно и лошо, обвинява я за всичките си лични провали, несполуки, беди и маргинализирания.

Това малцинство от 25% е основно асоциализирано, опростачено, деинтелектуализирано, чалгизирано.

Това малцинство от 25% е опасно за себе си, за нас, за нашите деца и за България.

Това малцинство от 25% може да гарантира изборната победа на партията, за която гласува.
Това малцинство от 25% намери за жалост своя партия - "ГЕРБ" и с всеки изминат ден все по-настървено, консолидирано, агресивно и мобилизирано строява редиците си зад нея, очаква изборите, за да даде първосигнално и свръхемоционално своя глас за нея и лично за другаря Бойко Борисов.

А "ГЕРБ" все по-малко е партия и все повече е нещо подобно на организирана престъпна група. Впрочем "ГЕРБ" никога не е бил партия, но сега вече е ясно, че по нейните върхове има жестоки антидемократични рефлекси, криминални нагони, репресивен манталитет и откровена, открита, безпардонно, нагло, хулигански демонстрирана простащина.

Ето защо аз вече знам за кого освен "ГЕРБ" в никакъв случай няма да гласувам и за кого освен "ГЕРБ" в никакъв случай не бива да гласуваме.
 
Аз в никакъв случай няма да гласувам за "ГЕРБ" и за онези партии, които не заявят публично, ясно и ярко, категорично и безкомпромисно, че след изборите няма да правят - на никаква цена и при никакви условия - коалиция с "ГЕРБ"!
 
Убеден съм, че това важи не само за мен, но и за всички нормални български граждани, за всички нас - българите, турците, ромите, евреите, арменците и другите ни съграждни, с които тепърва трябва да си доказваме заедно и съвместно, че процесите на разпад и агония в страната ни, в нашата обща Родина не са станали необратими и безвъзвратни!

Защото България е изправена пред пропаст.

Защото България рискува да попадне окончателно в лапите на една безумно опасна клика от мутри, милиционери, ченгета и клептомани, за които демокрацията е само средство да опростачват, ограбват, ориентализират и омаскаряват страната, народа, обществото и всички нас.

Демокрацията не е игра. Играта на демокрация свърши. Слава Богу, ние сме в Европа и затова все още можем с процедурите на демокрацията да спасим Демокрацията.

Давам си сметка, че моят глас е само един глас, както и че когато се опитвам да бъда чут, веднага ще започнат да се носят води от десет морета и сто кладенеца - ама какъв съм бил, ама кого съм съветвал...

Ето защо не мога и не искам да призовавам, а едва ли имам моралното право да призовавам демократичните партии да заявят категорично, че след изборите няма на никаква цена и при никакви условия да правят коалиция с "ГЕРБ". 

Въреки това съм категоричен за себе си, че няма да гласувам както за "ГЕРБ", така и за всяка партия, която до изборите не ми е дала абсолютно надеждни гаранции, че след изборите няма да се коалира на никаква цена и при никакви условия с "ГЕРБ".

Също така съм за себе си категорично убеден, че всеки, който милее за България, за народа, за демокрацията, за това страната ни да бъде модерна, демократична, европейска и просперираща държава, би трябвало да постъпи като мен - да не гласува за "ГЕРБ" и за всяка партия, която не е дала абсолютно надеждни гаранции, че след изборите няма да са коалира на никаква цена и при никакви условия с "ГЕРБ".

А съм категорично убеден в това, защото смятам, че ние - разумните и трудолюбивите, честните и почтените, знаещите и можещите, младите и старите, левите и десните, емигриралите и останалите тук българи трябва да изолираме "ГЕРБ" и неговото мутренско, милиционерско, ченгесарско и клептоманско, просташко и опростачващо България ръководство, да им наложим санитарно-морален кордон, да ги маргинализираме политически и да им дадем да разберат, че макар и благодарение именно на процедурите на демокрацията те да могат да печелят гласовете на своите фенове (а те са основно фенове, публика на чалга-шоу, на силови двубои без правила, на зрелища - а не съзнателни и съзнаващи участници в политически процес, определящ Бъдещето на България), но в една Демокрация те нямат и не бива да имат моралното и политическото право да управляват България, техният път и пътят на Демокрацията са в различни посоки, тези пътища са в различни времена и пространства, те са пътища към различни цивилизации и култури...